Хората, които не си падат по мозъчни попари като „Ергенът“, снощи изпуснаха забележителен спектакъл на интелектуалната нищета. Епизодът събра потрес, стъписване, подигравки и окайване, каквото само резултатите от PISA и бисерите от матурите могат да възпроизведат.

Участничките в риалитито бяха предизвикани да отговарят на въпроси от обща култура, а от изпита им се пръкнаха плачевни умотворения.

На въпроса кой съвременен български автор и коя творба спечели награда „Букър“ миналата година някои отговориха „Иван Вазов“, други – „Алеко Константинов“, а трети – „котенце“.

Една от претендентите наполовина улучи отговора, като написа, че авторът е Георги Господинов, но се подхлъзна с предположението, че романът-победител е „Време разделно“.

На друг въпрос – кой е основният закон на Република България, една част от участничките познаха, че е Конституцията, други си признаха, че не знаят, а трета се изцепи, че основният закон е човекът.

Посмяхте ли се? Да погледнем сега на снощната шарада по-сериозно.

Под видеото с викторината в „Ергенът“ се сблъсках със спор около темата – важно ли е момичетата в предаването да притежават каквато и да е обща култура.

С какво ще им е полезна тя в житейски план и откъде-накъде ще им проверяват знанията по базовите предмети от училище, щом са влезли в шоу за любов и свалки?

Около групата коментатори на „Ергенът“ обаче се оформя и по-токсично за обществото мнение – че е по-добре да се учиш от живота и от личния си опит, а не от книгите и учебниците.

И че запомнянето на факти, които може да се гугълнат за няколко секунди, е излишна зубърщина.

„На нас, хората, ни е ужасно интересно как реагират другите.“

Сякаш използването на паметта и общата култура към днешна дата са някаква отживелица.

Извинете, но това са пълни глупости.

Напоследък все повече ненавиждам популярното схващане, че в информационната ни ера не е нужно да си енциклопедист. Нямало за какво да се натягаме. Важно е човек да си разбира единствено от професията, била и тя продавач на хладилници например.

А това, че същият човек няма никаква представа каква е разликата между атом и молекула, не е особено съществено.

Само че общата култура е от първостепенно значение и то не защото такава е традицията, а защото така работи човешкият мисловен капацитет.

На човешкия мозък му е необходима информация от различни сфери, за да прави смислови и асоциативни връзки. Колкото повече информация е извлякъл от различни области – език, изкуство, математика, толкова по-добре се справя с вземането на решения, преценяването на ситуации и хора, обработката на данни.

Такъв е простият биологичен принцип.

Теорията лесно може да се обърне и в житейски аспект.

Колкото повече даден човек чете, образова се и е в състояние да коментира широк набор от въпроси, толкова по-вероятно е да си изважда адекватни изводи от това, което му се случва.

На разбираем език – начетените могат да си вземат поука от пропуските си и е по-вероятно да не прекарат целия си живот, въртейки се в омагьосан кръг.

Останалите са коне с капаци. Оставят се на житейските премеждия да ги очукат, но нито могат да осмислят, нито да анализират това, което ги връхлита. Реагират на посоки, надяват се на късмета си, връзват си червения конец и чакат бедата да отмине от само себе си.

Отделно, да се разговаря с хора с убийствено ниска култура е истински кошмар.

Тесните възгледи им пречат да разберат каквото и да е отвъд личния им характер и търканията около бита.

Вижте масата участнички в „Ергенът“, те са перфектният манифест на тази теза. Не могат един нормален разговор да завържат извън това коя от тях е фалшива, проста или лицемерна.

За информирани и разумни изказвания изобщо не може да говорим. Като това не е запазена марка само на предаването, това е маниерът на солидна част от обществото у нас.

Ако става въпрос само за битово ниво, няма проблем такива хора да са „6 без 10“. Даже е смешно, когато отидат в някоя институция и подадат молба, нашарена от правописни грешки или когато не могат да си сметнат намалението на касата в магазина.

Но същите хора, за които общата култура е нещо незначително, избират управление, което оформя облика на ежедневието ни, вдигат революции срещу реформи в образованието и здравеопазването и дават уклон на обществения живот на база на хилавите си познания и интереси.

Които за мъжете най-често се изчерпват с коли, жени и футбол, а за жените – с грим, дрешки и домашни рецепти.

Да познаваш и да се опиташ да разбереш поне малко света около себе си за мен е въпрос на лично достойнство.

Що за представител за вида си, ако не можеш да свържеш две свестни приказки за различните области от човешката действителност?

В заключение – драмата на моето мнение е, че ще се разбере от хора, които имат достатъчно обща култура и широки възгледи и които нямат нужда да го чуят.

А останалите – като момичетата в „Ергенът“ – ще продължават да се чудят какъв е проблемът, че не знаят общоизвестни факти. Какво ги засягат литературата, математиката, географията, историята и коя съм аз, че да им давам акъл за образованието и културата.

Антония Руменова

webcafe.bg