Войната в ДПС е за каузата, тоест „ДПС е Доган и Доган е ДПС“, която Делян Пеевски оспори с „Новото начало е факт. Който не го разбира, остава в миналото“.

Войната е и за икономиката в партията – старите „обръчи от фирми“, създадени с рамо от боса на „Мултигруп“ Илия Павлов, схемите с бизнесмени като Христо Ковачки, Орлин Алексиев и Румен Гайтански-Вълка, за които пред Доган се отчитаха Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов, че Делеян Пеевски държи тази поста, както и за „касичките-фирми“, за които се отчитаха в Сарая политици-бизнесмени като Сали Табаков. Корупцията няма как да не е от тази схема, но нима „Магнитски“ за Пеевски не е за корупция?

Ахмед Доган като философ и най-вече като бивш топ агент на ДС, конспирирал срещу ДС по времето на „Възродителния процес“, нямаше как да не прикрие, уж осветявайки я, схемата с тезата за „корпоративната политическа формация“. ДПС винаги е била „корпоративна политическа формация“, след като Доган направи „партия“ с Илия Павлов и „усмивките към банкери“.

Посланието на Доган, че иска ДПС вече да не „корпоративна политическа формация“ е компрометирано от назначаването от него на Делян Пеевски за съпредседател. Пеевски стана корпоративен бос поне колкото беше Илия Павлов, когато „Мултигруп“ беше държава в държавата – сега тезата е за „паралелната държава“.

Колективните органи в партията не функционирали, здрасти, че бързаме – Пеевски не е партиен строител, а корпоративен бос, който за 14 минути провежда заседание на Централния съвет на ДПС.

Делян Пеевски като корпоративен бос се зае с превземането на „корпоративната политическа формация“ ДПС с опита за овладяване на ВСИЧКИ финансови потоци в партията, атакувайки старите „обръчи от фирми“, координирани от Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов.

Пеевски винаги е държал връзката с бизнесмените, близки до ДПС, но след като стана Председателя прекъсна връзките на Доган с Христо Ковачки, Румен Гайтански-Вълка и Орлин Алексиев, който като многопластов корпоративно-политически играч от фронтмен в бизнеса на ГЕРБ стана близък до Движението и най-вече до Пеевски.

Бизнесмените обаче не направиха „партия“ с Пеевски, след като много преди войната с Доган да пробие в медиите, усетиха идващата буря.

Третата съставляваща във войната е кой да държи връзките с Турция. Пеевски атакува Доган и в тази позиция.Делян Пеевски направи знакова среща с министъра на външните работи на Република Турция Хакан Фидан, бивш шеф на MIT.

Тази среща на четири очи нямаше как да не провокира Доган, който отстрани Лютви Местан заради близоста му с посланика на Турция, когато Доган зае проруска позиция след свалянето на руския изтребител.

Доган е наясно, че MIT контролира турската мафия и „Сивите вълци“, а той беше поръчан от боса на мафията в Турция и водач на „Сивите вълци“ Седат Пекер през 2006 г.

Това му е дошло в повече на Доган – MIT може да организира атентат срещу него, ако реши да дестабилизира държавата, тъй като, колкото и Доган да се е противопоставял, турското разузнаване има позиции в ДПС.

Затова ако Хакан Фидан не подкрепи Делян Пеевски, той ще загуби войната и Доган може да го отстрани с едно послание, което след това на заседание на Централния съвет да приеме уставни форми.

Ако войната наистина беше само за „едноличното управление“ и нефункционирането на „колективните органи“, сякаш някой от тези органи е скършвал хатъра на Доган след отстраняването на Касим Дал, нямаше да бъде война, а конфликт като летен ръмеж, който Пеевски и Доган можеха да решат на среща на яхтата в залива край Сарая в „Росенец“.

Войната обаче е истинска, както заяви и Стоян Денчев – за каузата на ДПС, тоест „ДПС е Доган и Доган е ДПС“, за икономиката в ДПС и за връзките с Турция, тоест за свалянето на Падишаха от геополитическия престол от Великия везир, който напираше да стане Султан в ДПС.

bgsniper.com