Изгонването на Рамадан Аталай от върховете на ДПС и сигналите на пловдивски активисти, че били тормозени от „парашутиста Аталай“, отприщиха водопад от гневни реакции и меко казано ужасяващи разкрития за миналото и настоящето на агента от Държавна сигурност с псевдоним “Вергил”. На редакционната поща на crimesbg.com е пристигнало писмо, чиито податели твърдят, че са жители на общините Лозница, Кубрат, Самуил, Исперих, Цар Калоян, както и на областния град Разград. Те са помолили медията да стане трибуна на история, която повече от 32 години не може да бъде разказана, тъй като горе-долу от толкова време партията, призвана да брани правата и свободите им (или поне разградската й структура) е била окупирана от лице, тясно свързано с мракобесните служби на комунистическия режим. Писмото си те определят като “кърваво”, защото по думите им, то е подпечатано с кръвта и сълзите на турския етнос в Делиормана.

Героят на днешния разказ държал земляците и съучениците му от помощното училище в гр. Кубрат (където той завършва с тройка по милост) да го знаят с името Ради Борисов Михайлов. Той го възприема (забележете!!!) през далечната 1982 г. – цели две лета преди комунистическия режим да започне насилственото преименуване на българските турци, известно като “Възродителен процес”. Дали предусещайки посоката на вятъра или под давлението на Софийско градско управление на Държавна сигурност, където той бива вербуван през същата година, роденият като Рамадан Байрамов Халилов се връща в родното си с. Мъдрево, възкръснал като нов човек – чистак-бърсак българин, горд работник в Кремиковци, където постъпва за да избегне казармата. Прочее вече като депутат Ради (или по новому – Рамадан) преживява още един, отново доброволен възродителен процес, плюейки на бащината си фамилия Халилов, която заменя с далеч по-звучното според него “Аталай”.

В документите на ДС през 80-те години името му е Рамадан Байрямов Халилов, а след „възродителния процес“ е записван като Ради Борисов Михайлов, четем в агентурното му досие. От там научаваме, че с протекциите на БКП, Ради-Рамадан не само е записан като студент в Минно-геоложкия университет (където едвам изкласява със среден 3), но и получава още едно име, този път кодово – “Вергил”, под което е бива воден на отчет от 1982 до 1989 г. в СГУ-ДС от оперативния работник Николай Тодоров.

На хартия през целия този период той се води софийски жител и работник в Кремиковци, от където най-вероятно идва живия му интерес към енергетиката и част от милионите, натрупани в тази сфера докато е на държавна, депутатска заплата. На практика, в разгара на Възродителния процес и последвалото “доброволно” изселване на български турци от родните им места, Ради многократно е бил виждан в родното си Мъдрево, както и в Кубрат. Най-чести обаче били посещенията му в Окръжния комитет на БКП в Разград, свидетелстват авторите на писмото.

Според тях, поводите днешният Аталай да бъде периодично връщан в Разградско били два – да донася за настроенията на етноса по време на преименуването, както и да организира привидно доброволното отнемане на голяма част от домовете на хората с турско самосъзнание в региона, подготвяйки почвата за “Голямата екскурзия”, когато хиляди турци са принудени от БКП да изоставят градените си с много труд къщи и апартаменти и да напуснат пределите на единствената си родина.

Схемата, ако се доверим на делиорманското кърваво писмо, била зловеща и изпипана до съвършенство. Ради-Рамадан бил натоварен да обикаля единоверците си в разградско, придумвайки ги да разпродадат покъщнината и домовете си на безценица, под претекст, че ще им трябва “суха пара̀” след няколко месеца, когато границите щели да се отворят. Рисувал пред клетниците красиви картини как те скоро щели да поемат за Турция, където отново да говорят свободно майчиния си език и да се наричат с имената, дадени им по рождение. Така се чувало из София, а той ги знаел тези работи.

Да продадеш имот по онова време не било лесна работа, особено в малките градчета и селца из Североизтока. Купувачите били кът, т.к. изискванията за жителство не предполагали свободно движение на хора, “живи пари” у гражданите също рядко се намирали. Ради-Рамадан имал решение – той познавал големци, които на драго сърце щели да купят домовете им – “кой за син, кой за зет – не му берете Вие гайлето”, убеждавал ги той.

Без излишно многословие и патос трябва кажем, че с протекциите на кукловодите си от Държавна сигурност, днешният милионер Рамадан Аталай организирал изкупуването на над 200 апартамента в областта, стотици декари плодородни ниви и градини, както и масивни къщи, строени с много труд и мерак. За жълти стотинки събираните тухла по тухла имоти за няколко денонощия се озовават у местни партийни величия, комунистически велможи, крупни директори на заводи и у цялата им рода. Разградските турци пък се озовават почти на пътя, с няколко книжни банкноти в ръцете си, и с надежда, че скоро ще отидат на по-добро място, където да си турчин не е грях. “Благодарение” на земляка им-доносник, новите собственици великодушно им дали още година време да живеят в имотите си. Рамадан пък си отишъл в София завидно богат, одумват го авторите на сигнала. Толкова богат, че домочадието му едвам натъпкало бохчите с пачки в семейната му Лада една неделна вечер.

В разгара на “Голямата екскурзия”, Ради отново бил забелязан из родния си край, предчувствайки нов гешефт. Изселниците трябвало спешно да си намерят коли, с които да потеглят за Южната ни съседка. Но къде ти кола по онова време – за возило се чакало ред с години, трябвал и документ за благонадеждност от партията. “Вергил” обаче махвал великодушно с ръка: “Рахат бъдете, коли се намират, ама са скъпи, защото, видиш ли, не било много редно, ама за наши хора все ще я натаманим”.

Така им говорел, придумвайки хорицата да извадят изпод дюшека дребните парици, скътани от продажбата на домовете им преди година, за да ги дадат за стари таратайки, които ще ги отведат в мечтаната Турция. Като по “чудо”, в ония години из Делиормана се пръкват стотици Жигули, Москвичи, Трабанти, Запорожци, всичките готови за продан. На цената на нов, пет стаен тухлен апартамент в центъра на Разград. Че за доставката им грижа имали другарите от ДС, местните мюсюлмани ще научат 3 десетилетия по-късно. По онова време те целували ръка на Ради-Рамадан, който под сурдинка уреждал нещата с покупко-продажбата. Бохчите с пари в дома му пък набъбвали до пръсване, съобщава crimesbg.com