Британският актьор Джордж Бейкър, когото милиони жители на Острова познаваха като главен инспектор Уексфорд от тв поредицата по криминалните романи на Рут Рендъл, прекарал детството си в България, разкриха мемоарите му.
Части от тях бяха публикувани в британската преса, след като Бейкър издъхна от пневмония на 8 октомври т.г. на 80-годишна възраст. Макар ролята на детектива да му донесе най-голяма слава, в 60-годишната си кариера той има десетки участия в комедии и драми, сапунени опери и научнофантастични филми. Името му се свързва също и с тв сериала „Аз, Клавдий“, въртян и у нас, а веднъж дори е бил предлаган за ролята на Джеймс Бонд. Във Великобритания нашумява като „новия Кари Грант“.

Българската връзка на Бейкър е свързана с родителите му. Баща му Франк, роден в Йоркшир, е изпратен у нас през Първата световна война като дипломат, но остава и дълго след края й в страната, където започва търговски бизнес. Според Бейкър наред с официалните си задължения на британски вицеконсул във Варна той е бил „шпионин по съвместителство, който е предавал информация за руснаците на британското разузнаване“.

В България бащата се запознава със съпругата си – 28 години по-младата ирландска медсестра Ева, пристигнала във Варна да помага на жертвите на холерната епидемия от 1926 г. Именно в черноморския град на 1 април 1931 г. се ражда и бъдещият актьор.

Семейството остава в страната до май 1940 г. Първите спомени на Бейкър са от 1937 г., когато полъхът на наближаващата война вече се усеща, а малкото момче е изгонено от германската детска градина, която посещава, защото не искало да пее „Дойчланд, Дойчланд, юбер алес“.

„Бях много по-щастлив, когато ме преместиха в българско училище, където седях до очарователно русо момиченце със синя плисирана поличка. Опитвах да сложа дясната си ръка колкото се може по-близо до подгъва на полата й и не чувах и дума от това, което учителката говореше. Представяте ли си, бях едва 6-годишен“, пише Бейкър в мемоарите си, откъси от които публикува в. „Дейли мейл“.

Скоро обаче малкият Джордж се разболява от двустранна пневмония и за малко не умира. Спасява го варненският морски въздух. През януари 1938 г. той получава тежка криза, която го оставя без дъх. Тогава майка му и нейна българска колежка-медсестра на име Конди, го увиват в одеяло и изваждат главата му през прозореца на ледения въздух, идващ от Черно море.

„Успях да поема дълбоко дъх и бях спасен“, разказва актьорът. По време на възстановяването Конди непрекъснато е около леглото му. „Влюбих се в нея“, признава Бейкър.

След като оздравява, заедно с баща си и брат си той обикаля из България, като посещава много градове и села покрай Дунав.

В началото на войната Ева, майката на бъдещата тв звезда, решава да напусне България, вземайки петте си деца и бавачката Иринка. Заради работата й в Червения кръст имало много благодарни хора и когато я изпращали на гарата в София, почти цялото купе се напълнило с цветя и шоколади.

Бащата остава, за да изпълнява задълженията си на консул. Когато се разделяли, Франк се обърнал към него с българско обръщение: „Жоро, помни, винаги хващай жената през кръста, а бутилката за гърлото и няма да сгрешиш.“ Това е последният път, когато Бейкър вижда баща си.

От България Франк заминава за Кайро. Там е блъснат от камион и след като прекарва месеци в болница, умира през 1942 г.

В Лондон майката първо започва работа, като прослушва българските радиостанции за Би Би Си. Скоро обаче напуска, защото си внушава, че чрез радиопредаванията българите тайно пращат кодирани послания на съюзниците. Тя получава нервна криза и се оттегля в провинцията.

Там животът на вдовицата и децата й става изключително труден. „Често нямахме пари за храна, бяхме окъсани“, пише актьорът.

На 15 г. тайно от майка си той напуска училище и отива в Лондон да търси работа. Намира си служба като писар, после добавя 3 г. към възрастта си, за да постъпи в театрална трупа в малък провинциален град. Прави бърз прогрес от епизодични към главни роли и през 1947 г. става част от Ричмънд тиатър.

През 1950 г. Бейкър влиза в армията. Именно като войник се запознава с първата си жена Джулия, която е филмов дизайнер. Двамата се влюбват от пръв поглед и се женят след месеци. Той е на 19, а тя на 24 г.

Три години по-късно кариерата на младия британец стартира както в киното, така и на театралната сцена. Точно тогава критиците му лепват и ласкателното определение „новия Кари Грант“. През 1955 г. се ражда първата им дъщеря, малко по-късно – втората, и накрая идват две близначки.

В края на 50-те години привлекателният и вече популярен Бейкър работи над филма „Жената за Джо“. По същото време на същото място, но в отсрещната гримьорна е младата Брижит Бардо, която снима с Дърк Богард.

„Не знам как стана така, че 21-годишната Бардо се озова в моята гримьорна, нито как стана така, че по-късно аз се озовах в нейната спалня, но просто се случи. Бях женен, но бях също и заслепен от страст. Това не беше любовна история.“ Бейкър обаче се поддава на флирта, силно поласкан, че е привлякъл вниманието на една от най-красивите и сексапилни жени в света по онова време.

След 6 седмици френската актриса се връща в Париж и цялата история приключва.

Съпругата Джулия научава за аферата и отношенията в семейството охладняват. През 1964 г. Бейкър започва снимките на нова историческа тв драма, където среща актрисата Сали Хоум. В продължение на 5 години той води двойственживот със съпругата и любовницата.

Любовният триъгълник продължава до момента, когато Сали забременява. Тя ражда петата дъщеря на британеца.

С първия му брак е свършено. Няколко години по-късно той се жени за майката на последното си дете и бракът им продължава до нейната смърт заради раково заболяване.

Междувременно Бейкър има все по-успешни ангажименти, сред които е и ролята на император Тиберий в тв сериала на Би Би Си „Аз, Клавдий“. Сали умира през 1992 г. Четири години преди това актьорът получава предложение да влезе в образа на прочутия от мистериите на Рут Рендъл инспектор Реджиналд Уексфорд, който става емблематичен за цялата му кариера. Снима поредицата с известни прекъсвания чак до 2000 г. Освен това ръководи собствена театрална трупа, през 1990 г. издава готварска книга, пише и мемоарите си „Пътят към Уексфорд“.

Последната му, трета жена Дора играе негова съпруга и в поредицата за детектива Уексфорд. Двамата остават заедно 18 г. Дора умира през март т.г. Джордж я надживява със седем месеца , пише „24 часа“