-Финансовият министър в последното си тв интервю демонстрира, че държи положението в ръцете си. Така ли е, според теб?

– Симеон Дянков трябва да бъде изритан с шутове от България. Той е опасен и вреден, защото заблуждава премиера, че финансовата му политика е единствено възможната. По време на световна криза, ние, българите, станахме заложници на болните амбиции на един самозванец, който иска да влезе в клуба на Големите момчета през парадния вход. Изпуснато беше безценно време, игнорирани бяха възможности за раздвижване на икономиката, защото зубрачът от Вашингтон си е наумил след края на това правителство да се озове я в някоя международна институция, я в Управителния съвет на някоя голяма корпорация. Защото в биографията му ще пише: вицепремиер на България. А и той самият ще се погрижи в платени интернет сайтове да прогърми информацията, че като финансов министър е успял да задържи най-ниския бюджетен дефицит в Евросъюза и да вкара България в еврозоната. Имам една изненада за него: навремето и Милен Велчев обясняваше пред приятели, че се е върнал в България, защото в CV-то му ще пише: финансов министър. Да сте чули някой да се интересува от него на Лондонското сити? Няма спор, че т. н. лондонски юпита направиха добри пари в България по време на управлението на НДСВ и на Тройната коалиция, но не чак толкова, че да се върнат на бял кон край Темза, където такива като тях с лопата да ги ринеш… Ей на, чешкият министър-председател с голям зор едва успя да се уреди като вицепрезидент на Европейската банка, прецаквайки популярната в Брюксел и Бон Миглена Плугчиева, бивш вицепремиер в кабинета „Станишев” и посланик в Германия.
Така че мегаломанските планове на Дянков най-вероятно ще катастрофират, но преди това ще катастрофира българската икономика. Той все пак има опцията да си вдигне шапката и да замине да го издържа жена му в Америка или пък популярният му тъст Питър Фройнд, румънски дисидент от Тимишоара, да му намери нова работа. Но ние ще си останем тук.

 – Дянков казва, че един финансов министър е добър, когато може да казва: ”Не!”…

– А кога парламентът и обществото ще получат информация в кои случаи ”стиснатият” финансов министър разписва да се изплатят бюджетните задължения, на кои фирми придвижва връщането на ДДС и на кои не?! Защото това се прави избирателно.По какви критерии? За какво бяха похарчени тези 2 милиарда лева, с които намаля фискалният резерв?!
Симеон Дянков си живее в някакъв свой виртуален свят, от който излиза единствено, за да изтърси поредната простотия в медиите. Угрижен бил, че събираемостта на ДДС е под 200 милиона на месец, т. е. за 2010-та се очертава да е наполовина в сравнение с последните години. Щял да затегне системата и да подобри събираемостта. И хич не му идва наум, че няма сборове, защото няма И-ко-но-ми-ка, икономика. Закриват се предприятия, уволняват се работници – съответно намалява облагаемата данъчна основа, стават по-малко внесените суми за здравно осигуряване и ДОО.
Да попита Цветелина Бориславова – тя ще му обясни за какво става въпрос, нали през Сибанк минават плащанията на работещите българи към НАП.

 – Премиерът обаче не е на това мнение, като че ли още вярва на Дянков…

– Добре е премиерът да е икономист, особено във времена на тотално сриване на старите икономически модели и мъчителното лутане в търсене на нови идеи. Но не е задължително. По време на двата мандата на второстепенния холивудски актьор Роналд Рейгън Съединените американски щати процъфтяха. „Рейгъномиката” превърна Америка в най-проспериращата държава в света. Очевидно у нас няма да се появи „Бойкономика”, освен като символ на разрушението и тоталния разпад. Дянков е гробокопач на кабинета „Борисов” и колкото по-рано осъзнае това премиерът, толкова по-добре. Впрочем, Симеон Дянков щеше да остане безработен, ако Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова не бяха му предложили да се завърне в България.
Още преди доста време обясних в наше интервю, че оценката на Борда на директорите и големите акционери в Световната банка за проекта Doing Business Report е била отрицателна и Дянков е бил на път да си събере нещата в един кашон и да напусне безславно World bank.
Той не пропуска да се похвали, че познава икономиките  на 100 държави – всъщност познава летищата и статистическите им институти, от които е събирал информация, за да попълва „кутийките” на матрицата. Толкова.

 – А справя ли се ”мегаминистърът” Трайчо Трайков по твое мнение?

– От години на България не й върви на икономически министри: или ще е Мистър 10% (лека му пръст), или Мадам 20%, или Дългия инкасатор, или… прост(о) Петър Димитров.
Спомням си един много показателен случай от август миналата година. Представители на големите браншови сдружения в туризма поискахме да се срещнем с новия министър на икономиката, енергетиката и туризма. Речено-сторено, покани ни Трайчо Трайков. Но ние написахме писмо, че не желаем да седнем на една маса с Поли Карастоянова, една брутално напориста персона от Националния борд по туризъм, здраво обвързана с бившия шеф на ПГ на НДСВ Пламен Моллов, опитал се да направи доста поразии с недоносен проект за промени в Закона за туризма. Обади ми се по телефона Цветелина Бориславова, която е председател на Асоциацията за устойчиво развитие на зимните курорти и ме помоли да не изпращаме писмото. Защото Трайчо Трайков бил доста уплашен и притеснен от факта, че изведнъж е станал министър, и то на мегаминистерство, да не го стряскаме допълнително.
… Е, лошото е, че икономическият министър така и не излиза от това вцепенение вече 10 месеца.
Горкият, той май си е представял, че тръгва на разходка по китните поляни на Витоша, а се оказа заклещен в минно поле. Това, че е магистър по международни икономически отношения от УНСС няма как да му помогне в гигантската международна битка на енергийните лобита, нито пък службата му на прокурист в австрийската EVN е от голяма полза.
Чудя се как товарищ Путин още не е изригнал откъм Кремъл – та преди доста време, на 1 септември 2009 г., в Гданск, на първата им среща, българският премиер обеща на руския премиер до 3 месеца да даде ясен и категоричен отговор какво правим с енергийните проекти, в които участва Москва. Човекът просто иска отговор: „да-да” или „не-не”, обясни тогава Генерала позицията на бившия агент на КГБ.
Кой да отговори – Трайчо ли?! Той си дигна шапката и замина, придружен от съпругата си на конференция в Мексико или по-скоро на сватбено пътешествие. Точно по времето, когато в София вървяха най-ожесточените спорове за антикризисната програма на правителството.
Ето това е т. н. икономически екип на Бойко Борисов: един статистик-анкетьор от Световната банка и един прокурист от компания, чийто решения се взимат във Виена.

 – Но Кристалина Георгиева дава добри ”сигнали” на Борисов за икономическата ни политика, нали тя е нашата гордост, не може ли да й се вярва?

– Добре, че Кристалина Георгиева, другата „звезда” от Световната банка не стана премиер или икономически вицепремиер, както се говореше непосредствено преди изборите. Защо ли? Какво чухме до сега от нея?! Че икономиката била като танго: две крачки напред, една крачка назад. Да ме прощава еврокомисарката, ама това определение е инфантилно точно толкова, колкото е инфантилна дейността на този, когото искаше да оправдае и защити – Симеон Дянков. Няма нищо по-страшно в икономиката от нестабилността, от липсата на последователност, от лутането и смяната на посоките . Икономическата политика не е танго, а бягане с препятствия. И е допустимо да има само една посока – напред. А Дянков по-добре да си танцува тангото с неговата любима съветничка Ирина Велкова, докато я води напред-назад из Ловеч, Брюксел, Хага и където и да е там с народни пари в служебни командировки, неотговарящи на позицията й.

 – Премиерът заплашваше доскоро, че ще си хвърли оставката, ако не го разбират хората и протестират…

– Да, но прави ли ти впечатление, че отскоро престана да говори за предсрочни избори. Колкото повече се задълбочава драмата в отношенията им с Георги Първанов, толкова по-тих става премиерът по любимия му доскоро рефрен. Защо ли?! Дали пък защото е чул една версия (или закана?!), която дочух и аз неотдавна: ако се стигне до извънредни избори, президентът ще назначи временно служебно правителство от доверени нему хора. Някой по-ербап вътрешен министър като едното нищо можел да спретне нов полицейски екшън с кодово име: ”Титаник”, например, така че продуцентите на „МВР представя” да се озоват на мястото на главните герои. Разпространителите на тази версия си припомнят, че призовка на името на столичния кмет Бойко Борисов по делото за софийския боклук престояла няколко дни на бюрото на ексминистъра на вътрешните работи Михаил Миков – възпрял го бил президентът Първанов с мотива да не се предизвиква социално напрежение…
Хич не би ми се искало да излизаме от един криминален сериал, за да влизаме в друг.

 – Е, то надали в нечия глава в този момент витае вариантът ”предсрочни избори”…

– Напротив, мисля, че вече се усеща повеят на предсрочните избори. Даже на жълтите павета се спряга името на служебния премиер – управителят на БНБ Иван Искров, ексдепутат от НДСВ и някогашен служител на разстреляния банкер и бивш полицай Емил Кюлев, близък на президента Първанов. Законът позволява да се вземе отпуск от основната месторабота за 3-те месеца на служебния кабинет (както стори навремето столичният кмет Стефан Софиянски).
Чувам, че Ахмед Доган бил казал: ако намерят пари за пенсиите и социалните плащания – ще изкарат до президентските избори, ако не успеят – ще катастрофират до 4 месеца. Затова Сокола възпирал опозиционните парламентарни групи да искат вот на недоверие на правителството. Той е философ и професионален политик и добре разбира, че докато Бойко Борисов и Цветан Цветанов демонстрират „твърда ръка” и се репчат на богатите – те ще бъдат герои в очите на масовата публика. Но когато свършат парите за пенсиите и още повече се забавят бюджетните заплати – космическите им рейтинги ще се забият в земята за отрицателно време.
Дали някому се харесва или не, но Ахмед Доган отново и отново ще играе ролята на балансьор и без него няма да минат и бъдещите политически комбинации. Научавам, че заклетият му враг Иван Костов провождал депеши до „сараите” чрез депутата от ДПС Камен Костадинов. И Царя му звънял през ден. Заформяла се идеята за либерално-демократичен алианс вдясно от центъра. Ако прословутият български вождизъм не убие проекта в зародиш, той може да бъде тестван в кандидат-президентската кампания. Така ще се получи сговор: всички отдясно срещу ГЕРБ и „Атака” през есента на 2011 година.

 – Какви са шансовете за успешен бъдещ партиен проект на президента Първанов?

– Чувам, че Георги Първанов е обезпокоен от обиколките си из страната. Оказало се, че местните структури се владеят здраво от Сергей Станишев и доверените му хора. Така че неговият „социално-либерален” проект ударил на камък. Бившият лидер на БСП разбрал, че без партията-кърмилница ще има дълго да си мечтае за своя формация, която да му осигури политическото бъдеще. Изпратил той Кирил Добрев (нали хубавката му сестра Мариана работи в президентския протокол, пък и покойният му баща беше близък с Първанов) да склони Станишев да сдаде поста. Само че експремиерът му показал вратата с неочаквана решителност, каквато странно защо не проявяваше, докато обитаваше Министерски съвет. Освен веднъж – когато принуди Румен Петков да подаде оставка като вътрешен министър.

 – Каквото и да говорим, рейтингите на Бойко Борисов и Цветанов ”бият тавана”, не се вижда алтернатива…

– Гледах по телевизия BBC News мисията на най-прехваления английски футболист Дейвид Бекъм в Афганистан, който новото правителство прати да повдигне духа на британските войници…
И си мислех, че Бойко Борисов е българският Дейвид Бекъм. Марката „Бекъм” може да продаде всичко – дори пясък в пустинята. Той е медиен продукт, досущ като нашия премиер.
Бекс сияе от билбордове и синия екран. Само че идва световното по футбол. Ако пак играе посредствено – вече няма да има прошка. И нищо чудно елегантният красавец да бъде заменен на пиедестала от ръбестия Руни.
Даааа, всичко в този живот е до време. Рекламата и всенародната любов – също.
Апропо, едно напомняне към Бойко: да не се опиянява от слагачеството на верноподаническите медии. Инак ще се случи същото като с Иван Костов на 17 юни 2001 г. – да гледа втрещен, гипсиран и безсловесен изборните резултати и да не вярва на очите си.

Вестник "Шоу"