Строителният предприемач е роден през 1958 г. Завършил е Икономическия университет, специалност „Индустрия и строителство”. Създава своя фирма през 1994 г. и досега има построени над 30 жилищни и административни сгради. Като мениджър обича да извлича и анализира информацията за икономическите процеси и движението на пазара.

Г-н Дилов, какво е състоянието на строителния пазар с днешна дата?

С една дума лошо. Защо е така? След оттеглянето на чуждестранните инвеститори много от обектите направени с ваканционна цел, както и хотелските бази останаха непродадени. Много от строителите изпитват огромни затруднения с финансирането на обектите си и тяхната реализация. Икономическата криза създаде трудности и пред туристическия бранш, което доведе до ниска рентабилност и възвръщаемест на инвестициите от хотелиерска дейност. Кризата пряко заплаши и облужването на кредитите и други задължения на хотелите, което доведе до огромно предлагане на хотелски бази по нашето Черноморие. По отношение на жилищата след голямата стагнация на кредитирането на граждани забелязваме известно оживление от страна на банките, които получиха планове за ипотечно кредитиране. Но липсата на сигурност в кандидат-инвеститорите и купувачите на жилища охлажда интереса им към получаване на кредити. По този начин пазарът все още е блокиран и нивата на които се сключват сделки са доста ниски. Това произхожда от определени трудности на строителите да довършат обектите си, от обявени лоши кредити, публични търгове чрез съдия-изпълнители, което допълнително формира по-ниска цена. Лошото е, че това довежда до прекратяване на дейността на много строителни фирми, освобождаване на голям брой работници, които за момента пазара на труда няма как да поеме.

Съгласен ли сте с мнението на ваши колеги, че във Варна има 10-на фирми, които могат да изпълнят пълния цикъл по изграждане на големи строителни обекти със собствени ресурси?

Трябва да разглеждаме строителните фирми в два аспекта. Едните са чисто строителни, каквато фирма може да бъде фирма с трима души водопроводчици например, които да изпълняват В и К услуги. Има и много големи фирми, които могат да изпълняват чрез възлагане много големи обекти, като молове, ветрогенератори и др. Става дума за фирми подизпълнители, които работят чрез възлагане. Когато една фирма е инвеститор и строител нещата се свеждат до обезпечаване финансирането на обекта. В момента банките освобождават или ипотекират обекти с Акт 15 и Акт 16, което означава, че сградата трябва да е довършена. Това води до предварителното акумулиране на финансов ресурс в инвеститорската фирма. Липсата на финансиране на обекта води до несигурност във фирмите и собствениците на терени. В момента имайки предвид ситуацията на имотния пазар, не осъществи ли фирмата финансиране на 80-90 % от обекта е изключително рисково да започне строителство. Между впрочем на пазара в Германия и Австрия от фиримите-инвеститори се иска банкова гаранция за завършването на обекта, което гарантира цялостното му построяване.

Според вас адекватно ли действат банките в условията на криза?

Не действат адекватно. Все още има голяма стагнация в кредитирането и финансирането на строителните фирми. Това създава рискове за завършването на обектите. Има обекти, които се нуждаят от малко средства, но ако ги няма не може да се въведе в експлоатация цялата инвестиция. Банките тепърва ще преразглеждат и класират инвеститорите по отношение на надежност за ползване и обслужване на кредити. В крайна сметка за строителите е важно да има по-либерален режим за отпускане на кредити и на гражданите, отколкото на самите строителни фирми.

Какво е мнението ви за ролята на държавата във вашия бранш? Министър на регионалното развитие и благоустройство е човек излязъл от вашите среди.

Сривът на строителната индустрия е изключително голям. Нашият бранш даваше около 15% от БВП и ангажираше огромна работна сила. Лошото е, че бурното развитие на отрасъла ни се дължеше на чуждестранни инвестиции, някои от които със спекулативна цел /покупка и препродажба на имот с цел печалба/. Трудно е за държавата да съживи нашия отрасъл. Когато няма външни инвестиции и потребност от нови обекти е трудно да се търси финансиране. В тази връзка ролята на държавата е правилно насочена в усвояване на европейските фондове свързани с инфрактруктурата. За да се подобри пътното строителство там се очаква да бъде ангажирана работна ръка, но имайки предвид спецификата на пътното строителство, където има повече участие на техника, огромната армия от строители няма къде да бъде осигурена с работни места.

/следва продължение/
 

barometar.net

08.06.10