Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 24.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Людмила Филипова: В природата нищо не изчезва, само сменя формата си.


             Интервю на Ели Маринова с писателката Людмила Филипова

 Ели Маринова: Трилър, философски или исторически са вашите романи?

 Людмила Филипова: Ако говорите за последните ми два романа Мастиленият Лабиринт и Антихтонът на Данте в тях има от трите. Другите ми три романа засягат съвременни проблематики, които струва ми се касаят повечето от нас.

 
Е.М.: „Мастиленият лабиринт” определено се превърна в бестселър. Издаван ли е в чужбина?

 Л.Ф.: Преведен е на английски, но все още не е издаден. Малка американска филмова компания закупи правата му за филмиране преди година и упорито работят по проекта. За съжаление обаче реализацията на романа ми в Америка се забавя поради факта, че една американска писателка издаде твърде подобна на моята книга. И макар година и половина след моята тя е първа на английски. Американската ми продуцентка е убедена че става въпрос за кражба на идеята ми и сега се опитва да води битки с издателите й и нейните филмови продуценти.  

 Е.М.: Убедена съм, че има български таланти със силно дар-слово, които продават дини на пазара и никога не са посмели да последват мечтата си, да направят крачки да напишат книга. Какво бихте им казала?

 

Л.Ф.: Много хора умеят да пишат, но да си писател означава да вярваш в уменията си, да ги развиваш ежедневно, да имаш непреодолима нужда да споделиш история с читателите. Ако не сядаш да пишеш, ако имаш страх от белия лист, този занаят не е за теб – ще се превърне в мъчение

 Е.М.: Мислите ли, че носим гените на най-старата цивилизация?

 Л.Ф.: Макар и малка част те са останали по земите ни и съответно гените им са се предали на траки, славяни и така до нас. В природата нищо не изчезва, само сменя формата си.

 Е.М.: Намерихте ли за себе си, а и за читателите си истинския смисъл на живота?

 Л.Ф.: За себе си съм го намерила – да живея пълноценно, да дам каквото мога от себе си за един по-добър свят и живот, да правя и оставям след себе си добро. Истината е, че няма всеобщ смисъл. Всеки трябва да си го открие сам и да вярва в него.

 Е.М.: Безсмъртна ли е човешката душа според вас?

 Л.Ф.: Иска ми се да вярвам в това.
 
Е.М.: Откъде събирате такова огромно количество документален материал, върху който градите основната теза в книгите си?

 Л.Ф.: За всеки роман който пиша правя проучване и търся най-подходящите източници – книги, хора, документи, ръкописи – колкото повече по-добре, за да мога да засека противоречащата информация.

 Е.М.: Как се формира стилът ви? Отдавна ли пишете?

 Л.Ф.: Пиша от около 8 години романи. Преди това съм писала спорадично. Предимно маркетингови стратегии. Стилът ми се формира постепенно като с всеки роман гледам да го усъвършенствам. И все още го развивам. Не мога да кажа, че процесът е приключил.
 
Е.М.: Как бихте отговорила на обвиненията, че романът ви
„Мастиленият лабиринт” наподобява „Шифърът на Леонардо”?

 Л.Ф.: Няма такива обвинения. Някои журналисти ме сравняват с него като мислят, че ми правят комплимент. Или защото се нуждаят да ме категоризират. А за категоризация винаги имаме нужда от познато име.

 Е.М.: Харесвате ли стила на Дан Браун?

 Л.Ф.: Чела съм всичко общо 10-тина страници от него. Не ми допада сухотата на стила, за сметка на екшъна. Той е много добър в жанра си, но това не е моя жанр.

 Е.М.: Вашите  романи изследват невидимите с просто око елементи на реалността, като излизат извън рамките на логиката и допустимостта. Това обърква ли читателите ви или ги вдъхновява да търсят поредното ви заглавие?

 Л.Ф.: Читатели са ми споделяли, че книгите ми са ги вдъхновява да търсят невидимото с просто око в света им, да си задават въпроси и търсят нови отговори, да разбират стереотипи.

 Е.М.: Обичате да се движите по ръба на реалната история и все пак произведенията ви са интересна спойка между метафора и приказка за възрастни. Откъде черпите идеи и вдъхновение?

 Л.Ф.: Всичко около мен може да ме вдъхнови, да провокира идея. А самите идеи се раждат във въображението ми. После започвам да търся информация и да строя историята.

 

Е.М.: Ползвате доста митове и легенди, както и се позовавате  на най-новите открития в областта на физика, биология, астрономия и археология. Очевидно четете много. Колко време се подготвяте за една книга?

 Л.Ф.: за последните ми два романа се подготвяла най-дълго 3 години. Иначе за всяка книга се готвя около година, докато пиша настоящата си, и после пиша следващата около година.

 Е.М.: Тежка или лека карма е да си внучка на Гриша Филипов?

 Л.Ф.: Не бих определила дядо си като карма. Гордея се с факта, че е имал идеали, че е жертвал личния си интерес в името на страната си, че е бил професионалист и е дал всичко от себе си в ситуацията която е бил. Сега от разстоянието на времето виждаме много грешки на социалистическото управление, но забравяме, че при вътрешната и международна ситуация често са били единствените възможни.

Възхищавах му се, че до края запази здравия си дух и желязната воля,

 –

Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. Дипломира се в УНСС и учи магистратура към американския университет City University. Работила е като специалист в областта на маркетинг, PR и медии, в компаниите "SAP Bulgaria" (маркетинг мениджър), "BDA Bulgaria" (консултант бизнес развитие), ИТ верига "Мултирама" (маркетинг мениджър), медицинската компания "Medimag-MS" (търговски директор), рекламна агенция "Desiderata" (управляващ директор). Същевременно натрупва богат журналистически опит в ТВ 7 дни, ТВ Триада, главен редактор на сп. Маркетинг&Медия. Участвала е в няколко детски филма, сред които са: "Куче в чекмедже" (1982), "Денят не си личи по заранта" (1984), "Търси се съпруг за мама (1985). През 2006 г. прави своя литературен дебют с романа "Анатомия на илюзиите", в който се преплита най-новата ни история с драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва "Червено злато" (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. По книгата се подготвя международна кинопродукция. Романът й "Стъклени съдби" (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 излиза романът й "Мастиленият лабиринт" – исторически трилър, със загадки, съспенс и завладяваща история. През 2008 г. е номинирана за втория кръг на европейския конкурс "Prix du Livre Europeen", а в началото на 2009 г. е номинирана за полуфинала на американската литературна награда "Hidden River". Има договори за издаването на романите й в Русия, Италия и Турция.


barometar.net

24.01.11