Нямах желание да се ( ви) занимавам трети ден поред с личността на журналистката Валерия Велева от “Труд” и нейните отношения с Ахмед Доган, но скандалът с ( около, срещу, през , покрай) нея далеч не е персонален. Той е повод да се опитам да продължа систематично заглушавания от всички страни разговор за обществената, политическата, гражданската и правосъдната глухота относно падението на българските медии.
В една твърде доброжелателна среда, продиктувана навярно от същите съображения, поради която съдиите в България не искат да съдят съдии, на Велева беше дадена думата тази сутрин в една от най-големите телевизионни трибуни да изрече безнаказано лъжата, че Доган избухнал срещу нейния критичен коментар по негов адрес защото тя била …единствената, която се осмелила да му поиска оставката. Как пък не се намерил един политик или журналист през всичките 20 години да го направи – и ето, на, сега тя, Велева и само Велева, най-сетне се осмелила!
Това е толкова чудовищна лъжа, че не може да бъде оставена без последици. И е тъжно, че от 4 души в студиото ( водеща, журналист, двама политолози) никой не реагира на наглия опит лъжата да се представя за истина.
Оставете ме мен. Нищо, че по времето на управлението на “Мултигруп” (известно като кабинета “Беров”) с мандата на ДПС си загубих за първи път работата заради сблъсък с мафиотската власт – после това ми се случи още няколко пъти. Оставете и всичко, което може да се прочете от мен по темата “Доган” като автор през всичките тези отминали години. А и в този блог на десетки места мога да извадя цитати, с които да опровергая внезапно изригналата претенция на упълномощената да извади нож на умрялото куче Велева, ако каузата ми беше да изтъквам себе си ( то пък какво ли има за изтъкване – някой си там пише нещо някъде – нали не е във “важните медии”).
Аз поне съм жив все още, макар и погребан под тонове разпоредено отгоре мълчание. Но Констанца Анчева не е. И не може да се защити. Почина скоропостижно на 18 март 1994 г. след внезапно и мистериозно разболяване, което я срина в разцвета на 40 годишната й младост, оставяйки 4 деца сираци.
Заедно със Соня Колтуклиева в далечната 1992 г. Констанца Анчева, главен редактор на “Отечествен вестник”, направи първото и последно интервю с Радослав Райков, единствения осмелил се ( и до ден днешен) да проговори високопоставен шеф на службите по отношение на Доган и компания. Каквито и да са били мотивите на втория в йерархията на разузнаването, току – що прогоненият от новоназначения началник Бриго Аспарухов, офицерът Райков направи разкрития, които обаче бяха 100 процента покрити с мълчание от останалите медии.
Моя милост започна тогава авторското си публицистично предаване по БНТ “Още” ( което посмъртно по никакви поводи не се споменава и днес при самохвалните ретроспекции на уж обществената телевизия). В първото му издание поканих Констанца и Соня да разкажат за интервюто, защото самият Райков беше вече заплашван и не пожела да се появи на екрана. После избяга в чужбина. Преди това се запознах с него по негово желание да ми благодари. Разказа ми, как на спирката на трамвая някакъв го заплашил с пистолет и изчезнал.
Изчезна и Райков. Доколкото съм информиран, се крие на Запад и в днешно време ( ако е между живите). Докато работех в радио “Свободна Европа” , в периода 1995-2000 г., се обаждаше на редакционните телефони с някой друг комплимент за мои коментари , колкото да покаже , че съществува.
Ето ви един цитат от интервюто на Констанца с Райков, което разгласих от екрана на държавната телевизия, след което получих заплахи и аз от централата на ДПС ( главата ми щяла да се търкаля по стълбите на БТА, казал да ми предадат депутатът от ДПС Иван Палчев пред репортери, сред които репортерката Микаела Въжарова – съжалявам, че я намесвам, но май се налага).
4 ноември, 1992 г.
”Отечествен вестник”: “Доган наистина е бил агент на Държавна сигурност, това бе потвърдено снощи пред “Отечествен вестник” от бившия зам.-шеф на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. “Знаейки за своето минало и за връзките си с органите на Държавна сигурност, на които беше агент, той няма право да се държи по подобен начин както със съюзниците си от СДС, така и със своя електорат – този на ДПС.
Повече от очевидно е, че в сегашното политическо положение Ахмед Доган не изразява интересите на своите избиратели, а изпълнява указанията на оперативните работници, които го ръководеха и продължават да го ръководят – тази декларация направи ексразузнавачът Радослав Райков.” Вестникът пише още, че “Ахмед Доган е бил вербуван като агент Сава през 1974 г. от оперативния работник Стайков от Първо управление на тогавашната Държавна сигурност – Варна.
Службите създават специални условия за утвърждаването му като научен работник. Разходите по обучението му се поемат от ДС. Съгласно директива Б-1396 от 1984 г. е внедрен в нелегална група, по-късно прераснала в турско националноосвободително движение. След едногодишна нелегална дейност и утвърждаването на агент Сава за лидер се разиграва активно мероприятие и ръководителите на турското националноосвободително движение в България са осъдени на различни срокове затвор.
Между тях е и агент Сава, като присъствието му в затвора го легализира като лидер на турското националистическо движение. Тази легенда е изготвена с цел агент Сава да получи доверието на турските специални служби с цел прехвърлянето му в определенмомент там. След 10 ноември тази операция се осуетява и агент Сава бива натоварен със задачата да оглави опозиционно настроените турци в България.”
Ако някой случайно е пропуснал, да повторя: абсолютната истина за Доган ( а и за цялото му обкръжение), каквато днес вече може да бъде потвърдена с документи, беше изречена в далечната 1992 г., но скрита от българските медии, с изключението, което припомних. Имало е кой да се опълчи на Доган ( има и още много примери, но пиша за това, което познавам най-добре). Някои платиха с живота си, други с разбития си живот.
Разбирам, че никой не иска да се “сбори с прасе”, защото ще бъде овъргалян в кал. Но овъргаляният вече в толкова кал намира това за комплимент. Какво друго му остава на един, който е “ченге”, който е “ един $ дренки” с ченгетата. Пък и калта, да ви кажа, е за предпочитане. Направо е лечебна, ако я сравним с помията, в която блажено пребивават истинските ченгета, гордо осребрили миналото си. Ето по тази причина ще си седя в калта.
Всъщност тъкмо Велева, Доган и цялата тази камарила, която не може да се насити на помията,
са “един $ дренки” – вкупом не струват и пукната пара.
Но е така, защото ние, окаляните, позволяваме на тези чисти и свети борци за истината да ни яздят и пришпорват, когато изобщо ни забелязват нейде долу в копитата си.
Иво Инджев