През 1987-а, три години след раздялата с принцеса Даяна, на английския престолонаследник му хрумва идеята да построи градче, в което "приоритет са не автомобилите, а хората" и "архитектурата е с човешко лице". За целта принцът на Уелс заделя над 1500 дка земя недалеч от Дорчестър, графство Дорсет. Две години по-късно плановете за ексцентричната инвестиция са готови. В съответствие с тях сътворяването на Паундбъри ще премине през четири етапа. Сега засега са осъществени само първият и част от втория етап на програмата. До 2020-а строителните предприемачи ще дигнат общо 2200 сгради. Нито една от тях няма да надхвърля три етажа.

Първите обитатели на Паундбъри се нанесоха през 1993-а. Понастоящем в него живеят и работят 1500 души от различни прослойки и професии. Не са забравени дори апартаментите за социалнослаби наематели. Работните места също не са малко – във фабриката за шоколад, предприятието за преработка на ядки, в офиси, търговски обекти, в услугите и, естествено, в по-нататъшното строителство на града. Преобладава архитектурата в традиционния за Западна Англия стил, но на някои улици сградите откровено копират лондонския квартал "Кенсингтън", макар и да не са многоетажни. Не липсват и "откачени" новаторски конструкции – нещо като малките, увенчани с "готически" кулички замъци на Гаргамел. Те са изпълнени с местни строителни материали, най-вече камък и дърво. Монтирането на прозорци тип РVС е абсолютно табу. Цялата дограма задължително е дървена. Съзнателно са смесени жилищните и служебните сгради. Например шоколадената фабрика е в центъра на един от жилищните квартали.

"Негово кралско височество много държеше на това – обяснява Саймън Конибиър от личния "строителен надзор" на принц Чарлз. – Целта е всички да живеят близо до работното си място, за да се придвижват до него и обратно само пеш или с велосипеди."

Който иска да се засели тук, трябва да спазва някои железни правила. По външността на сградите не може да се променя нищо. Те трябва да останат такива, каквито са ги нарисували архитектите. Даже названията им трябва да са изписани точно с шрифта, определен в съответния проект. Засега само част от постройките отговарят напълно на екологичните изисквания. В най-близко време обаче по-голямата част от тях ще са снабдени със слънчеви колектори за затопляне на водата. Благодарение на това ще се икономисват 70 на сто от енергията, изразходвана в традиционните жилища на островитяните. Дъждовната вода пък ще се събира в специални поемници – за да се използва в санитарните възли и за поливане на градинките пред къщите. Това ще намали сметките за вода наполовина. Топлинни регулатори ще превеждат топлината от кухните и баните в холовете и спалните стаи. От самото начало топлоизолацията на стените е с 30 на сто по-ефективна в сравнение с националните стандарти.

В проведен неотдавна референдум 86% от жителите на Паундбъри заявяват, че са напълно доволни от живота си в екологичното селище. Горе долу пак толкова от обитателите му се гордеят с факта, че са първопроходци в едно дръзко, но полезно и перспективно начинание, което може да революционизира английския начин на живот.

На гражданите на Паундбъри е забранено да изнасят контейнерите за смет на улицата. Гаражите също са откъм задната част на домовете. Една разходка из селището обаче показва, че не всичко в него е строено с естествени материали. Така например множеството аркади са зидани с газобетонни блокчета. Освен това някои от апартаментите са с по два гаража. Но какво да се прави – не може да се очаква от хората на XXI в. да се закотвят на едно-единствено място, пък било то и с най-романтично и прекрасно разположение. Когато човек се разхожда по спокойните улици на Паундбъри, често го спохожда усещането, че е попаднал в някаква утопична виртуалност. Виртуалност, която обаче твърде скоро може да се превърне в действителност за стотици хиляди, а може би и за милиони хора.

(Б)