Питър Мълин, собственик на една от най-големите частни колекции от класически френски автомобили, посочва към кабриолета Hispano-Suiza J12 от 1935-та, който е нареден сред останалите 60 други автомобила в музея му в Южна Калифорния, разказва Bloomberg.„Това е най-добрата кола, правена някога“, казва Мълин. „Със 160 км/ч дори няма да усетите, че двигателят работи“.

Колекционерът е собственик на Автомобилния музей Мълин, който отправя предизвикателство към арт деко авто салона в Париж. В музея се намира и червено-черното купе от 1938 Bugatti Type 57C Atalante, което е проектирано от сина на основателя на компанията Жуан Бугати.

„Обичам всички френски автомобили, но Bugatti ми е любимата марка“, казва Мълин. „Това е уникална кола по отношение на инженерна мисъл, дизайн, представяне“.През май тази година Мълин даде 30 млн. долара за Bugatti Type 57SC Atlantic от 1936. Това е най-високата сума, давана някога за кола. Това е с 2 млн. долара повече от предишния ценови рекорд. Същото Bugatti е било продадено през 1971 за 59 хил. долара.

Високата цена на колата се дължи на факта, че от тази серия са произведени едва три модела, само два от които все още са в движение. Едната е колата на Мълин, а другата принадлежи на модния дизайнер Ралф Лорън.Мълин е част от малък клуб на колекционери, в който участват близо 100 души, които разполагат с достатъчно пари, за да пазаруват най-скъпите класически коли, обяснява пред Bloomberg консултантът от Женева Саймън Кидстън.

Богатите колекционери не следват някакви определени традиции. Такива са например комедиантът Джери Зайнфелд, който събира коли с марката Porsche, Джим Гликенхаус, инвеститор на Уолстрийт, който е почитател на Ferrari или британският радиоводещ Крис Еванс,, който плати 10,9 млн. долара през 2008г. за Ferrari 250 GT SWB California Spyder от 1961, принадлежало на холивудския актьор Джеймс Кобърн.Мълин е основател на фирма за управление на активи, която се занимава и с консултантска дейност и започва да колекционира коли през 1981г. Днес той вече има 140 автомобила.„Започна като интерес, превърна се в страст, после прерасна в обсебване“, казва управителят на M Financial Group.

Колекционерите наливат пари в пазара на класически автомобили както никога до сега. Това кара цените на най-известните модели на Bugatti, Ferrari, Mercedes-Benz и Rolls-Royce да скачат до небето. Любителите на колите се впечатляват от бляскавия външен вид на колата, кожните салони, бързата скорост, двигателите, в които обикновено има повече от 200 конски сили, известните бивши собственици, дори и от вероятната бъдеща възвръщаемост, на която могат да разчитат.

Днес, след срива на пазара на ценни книжа, инвеститорите търсят устойчиви активи и се обръщат към редките коли – често на цена над 1 млн. долара, казва Кейт Мартин, издател на списание Sports Car Market в Портланд.„В момента тези коли правят луди пари“, добавя той. „Бейби бумърите все още притежават по-голяма част от парите. Половината от тях казват „Винаги съм искал да имам Ferrari SWB”.

Любовната авантюра на Мълин с френските автомобили започва в момента, в който вижда един модел през 1980-та. Това е 1948 Delahaye 135 MS, а колата е в календар с редки автомобили.„Това беше най-впечатляващото произведение на изкуството, скулптура, инженерен проект, който някога съм виждал“, казва той. „Всъщност нищо не знаех за френските автомобили, но останах впечатлен“. Една година по-късно той се сдобива и с първата си класическа кола, Talbot Lago T26 Record от 1948.

Пазарът на редки и колекционерски автомобили обаче е доста рискован. Онези, които купуват колите не заради любовта си към тях, а само заради печалбата, се сблъскват с редица трудности, преди да направят печалбата си. Борбата е навсякъде – от определянето на справедлива цена и намирането на купувач, който да е сигурен, че не му продават добре ремонтиран и тунингован модел, много приличащ, но съвсем не оригинален, казва Гликенхаус, съосновател на инвестиционната компания Glickenhause&Co, която управлява 1,3 млрд. долара.

Добър пример за рисковете е случаят четириместното с Ferrari 250 GTE от 1960. През 1990 цената на колата се качва до 250 хил. долара от 30-40 хил. долара три години по-рано, разказва издателят Кейт Мартин. В последствие цената пада до 50 хил. долара, преди отново да се покачи до 100 хил. долара през последните години.

„Бизнесът с покупко-продажбата на класически коли е огромен, и тези момчета ще ви кажат всичко, което искате да чуете“, казва Гликенхаус, в чиято колекция влизат седем модела на Ferrari. „За обикновения човек това не е добра форма на инвестиция“.

investor.bg

26.08.10