Темелко Дечев е роден във Варна. В момента е студент последна година в Икономически Университет – Варна, специалности „Маркетинг” и „Туризъм”. Провел е международно-образователен обмен по програма "Еразъм" в Университет Коимбра  в Португалия, както и професионална специализация в сферата на туристическия мениджмънт на територията на Испания. В момента работи в международна фирма, чиято дейност е обвързана с онлайн маркетинг, продажби и бизнес консултиране. В интервю той разказва за впечатленията си от провелата се наскоро в София конференция “Branding Bulgaria”.

Преди броени дни посети събитието “Branding Bulgaria”. Каква беше целта на неговото провеждане?

 Трябваше да се даде старт на дълго отлаганата инициатива относно изграждането на  положителен  имидж на българската държава. Целта на събитието не беше да се брандира България, а по скоро да се започне  процеса на популяризиране на страната. Идеята бе бизнесът и правителството да се съберат на едно място и да се срещнат със специалист в тази област, който да даде съвет както на  институциите, така и на гражданите, за това как да се получи  положителен отзвук в международен план. Логото на “Branding Bulgaria” представя нашата страна като празен балон, в който има поле, където нищо не е написано т.е. България не казва нищо за себе си. Целта  е този балон да се изпълни със съдържание чрез проекти на  бизнеса, действия от страна на  гражданите, както и на правителството, браншови и небраншови организации. Силите на всички да бъдат съсредоточени в едно, за да може този празен балон да се изпълни с текст и България да има послание, което да отправи към света така, че да бъде разпознаваема.

 Специален гост на конференция е бил Саймън Анхолт, консултант на правителствата на над 40 държави. Какъв беше неговия съвет за подобряване българския имидж  на международно ниво?

 Той говори много сбито, точно и ясно. Пролича си, че  има какво да сподели с аудиторията. Господин Анхолт заяви, че трябва да се избяга от манията за създаване на маркетингови  кампании, както и използването на слогани, лога и инструменти на самия маркетинг, които в своята същност са примамливи похвати и трябва да се избягват. Всеки, който гледа  дадена реклама трябва да знае, че в нея  има нещо скрито, манипулация и изкривено представяне на действителността. Това се получава и с тези кампании, в които той препоръча да не се инвестират парите на данъкоплатците. Тези пари се харчат нецелесъобразно. Много по-ефективно за имиджа на България би било, ако се инвестират средства в три определени области. Като такива той определи образованието, технологиите и грижите за околната среда. България е малка страна и тя няма капацитета на държави като Бразилия, Индия и Китай. За това страната ни трябва да инвестира в технологиите и образованието, които от своя страна да се превърнат в двигателна сила за просперитет. Маркетинговите кампании с лога и слогани не са ефективни в дългосрочен период. Ако една реклама присъства активно в медийното пространство, то тя се запомня, но в момента, в които се спре тя се забравя. По този начин продукта, който тя представя ще изчезне като приоритет за потребление. Така е и с България и с нейната реклама пред международната аудитория. Страната трябва да каже нещо уникално, а не само да инвестира ресурси в изработката на клипове. Необходимо е да има конкурентни качества, за да може да се сравни с останалите страни. Важно е  инвестирането в имидж, а не в реклама.

 Министърът на външните работи Николай Младенов, както и министър Трайчо Трайков са взели участие на конференцията. Успяха ли те да представят стратегия за изграждане на положителна международна репутация на страната ни?

 Не. Това в никакъв случай не беше направено. Поведението им беше дипломатично, професионално и  представиха интересни идеи. Министрите коментираха неща, които се знаят и се разгласяват пред обществото от много време насам, но нямаше конкретно изказани стратегии и насоки за развитие. Грешка на модераторите беше, че не предоставиха достатъчно време за диалог с гостите, които можеха да споделят мнения и да дадат препоръки.

 На проведеното събитие са присъствали представители на бизнеса. Споделиха ли  мениджърите как влияе репутацията на България върху дейността им?

 България се налага на международния пазар по начина, по който го правят и фирмите от Таиланд и Индонезия. Когато потребителят види етикет, на който е изписано, че артикулът е произведен в Индонезия, той не се сеща за логото ѝ, а по скоро за нискоквалифицирана и евтина работна ръка. Подобен е и имиджа на България. Не мога да кажа, че това се отнася за всички пазарни ниши като енергетика, информационни технологии или промишлено производство, но определено репутацията не е толкова добра, колкото може да е или каквато е била преди. Има значение и къде иска да се наложи фирмата. Много от българските компании, които са се реализирали на международния пазар не изтъкват това, че са български, а по скоро при презентирането на продуктите си отбелязват, че имат партньори от Западна Европа и  са членове на ЕС. Членството на България в ЕС е един много добър бранд. Българският произход на фирмите  не е фактор, който им пречи, но не им и помага.

 Самият ти имаш изградени контакти с чужденци. Как според теб може да бъде провокиран интереса на чужденец към непозната за него страна, в случая България?

 Това е много индивидуално. От личен опит мога да кажа, че интересът към България може да бъде пробуден изключително трудно. Никой не се интересува от нещо, което не му носи полза. Отговорът на въпроса „Как може да се създаде интерес към българското?” се състои в думите на господин Анхолт, който каза, че трябва да се създаде нещо уникално, да се чуе и да се разбере, че то идва именно от България. Не е достатъчно да се произвежда нещо на седмица или на месец, трябва да се работи усърдно и постоянно. Отново се връщаме на темата за образованието и за това, че няма кой да произвежда тези уникални продукти, които да се превърнат  в наш изключителен белег. Нашите сънародници работят в чужбина и градят имидж за чужди държави. Интересът на чужденец към България може да се появи, когато той научи, че тук алкохолът е по-евтин и всичко е позволено. С това се хвалим и самите ние. Нещо като Тайланд, но дори той е над България в очите на средностатистическия  българин. Бих искал да попитам кой от сънародниците ни се интересува от бранда на Кипър, Ирландия, Дания, Холандия. Информирани ли са за логото или слоганите  на тези страни или по-скоро се интересуват от това, че там могат да получат по-добро образование или работа. Как могат да вземат стипендии от българското правителство, за да учат там. Същото се отнася и за чужденците. Вероятно има неща в България, които биха ги заинтересували, но те не знаят за съществуването им, дори понякога самите ние не знаем за тях.

 Мислиш ли, че туристическото лого на България е адекватно и може ли то да бъде отличителен белег на страната ни в чужбина?

 Ако това лого се погледне от един художник, той  може и да не иска да го гледа повече. Ако го види дизайнер би могъл да се впечатли и да похвали колегите си. Но, ако това лого се погледне от един потребител той няма да го види. Причината е в това, че се забелязва една оранжев кръг, която трябва да символизира българската червена роза. Този оранжев символ може да провокира асоциация със слънце или нещо друго. Това лого те кара да мислиш. Хората не искат да разсъждават, когато видят подобно нещо. Те искат още щом го зърнат веднага да разберат какво е,  въпреки всичко, това лого би следвало да е последната грижа на България. Почти всички страни имат лога, нормално е и България да има изработено такова.  Нека попитаме обаче, колко са хората, които познават логото на Кения, Еквадор, Тунис, Бахамите или Чили. Ако някой не ги знае, не би трябвало да се сърди, че чужденците не познават българското лого. Маркетинговата идея, която е заложена в цялата кампания за България е грешна още в самите си корени, защото е дадена на много фирми и концепцията на всяка една от тях е различна, в т.ч.  влизат видеоклипове, лога, слогани. Те са противоречиви помежду си и объркват потребителя. Трябва да отбележа, че по Euronews след  рекламата на олимпийските игри в Лондон тръгва реклама на България. В нея се показват щастливи хора, а когато чужденецът дойде в страната ни разбира, че нито хората са така приветливи, както изглежда в клипа, нито че плажовете са толкова чисти, колко са представени, така той остава излъган и не бива да имаме илюзии, че догодина, когато господин Анхолт дойде отново в България ще има развитие. Тогава отново българският елит ще се събере, ще бъдат дадени идеи, ще се обменят контакти за техни лични интереси, но няма да се случи тази така желана промяна в общество. Искам да кажа, че стойността на всички рекламни клипове и парите, които са платени се унищожава напълно, когато един човек без значение от каква народност попадне на репортажа за г-н Иван Славков, който се казва „Да купиш игрите”. BBC има още един интересен репортаж, в който се говори точно за брандиране – „Bulgaria’s special brand of folk music”. Тези два клипа унищожават опитите за запазване на добър имидж на страната ни. Причината е, че BBC има много по-силно медийно влияние, от колкото който и да е промо клип на България.

 barometar.net

интервю на Деница Герчева

07.03.2011