Тя е изпяла над 500 песни, повечето от които са незабравими шлагери. Три поколения българи са израснали с дрезгаво-сексапилния глас на Богдана Карадочева. В края на 60-те години на миналия век тя става първият български изпълнител, който печели голямата награда на “Златния Орфей”. Пяла е със световни величия като Азнавур, Адамо, Жилбер Беко, Жозефин Бекер и др.
Богдана е по сцените от 14-годишна. Тогава се явила на нещо подобно на днешния “Мюзик айдъл”. Конкурсът бил в БИАД, където се провеждали концертите на “Студио 5”. Диригент бил Вили Казасян. Тогава всеки от публиката можел да излезе и да изпее нещо. Тя изпълнила една френска песен, облечена в черна престилка с бяла якичка, а Вили я оценил и й казал, че трябва да продължи да пее.
Попзвездата има син на 27 години, който се занимава с режисура и свири само за удоволствие.

– Г-жо Карадочева, какви нови проекти имате?
– В момента съм в творчески размисъл, от какъвто според мен всеки творец има нужда в даден период от живота си. Мисля си за това какво точно трябва да пея. Досега не съм имала такива колебания, но вече ми се пее нещо по-сериозно. Така че търся себе си и това, което искам да правя оттук нататък. Песните ми винаги са били с текстове на големи поети и най-вече поетеси, но сега ми се иска да се отдам на още по-философски и сериозни изпълнения. Иначе, благодаря на Бога, доволна съм от досегашната си кариера. Когато миналата година издадох последния си албум с 42 избрани песни, разбрах колко много съм пяла. Селекцията беше трудна – трябваше да се избира сред стотици песни, които съм изпяла в живота си.

– Виждам, че пушите. Не ви ли пречат цигарите на гласа?
– Е, как да не ми пречат? Пречат ми, разбира се, обаче е много трудно да ги откаже човек. Преди 2 години спрях да пуша за 4 месеца и се чувствах много добре, но качих 6 килограма. Щях да умра, когато се премерих на кантара. След това веднага отидох и си купих цигари.

– И отслабнахте ли от това?
– Да. Аз съм чела не само че се яде повече, когато спреш да пушиш, но и метаболизмът се нарушава. В никакъв случай не искам да правя реклама на цигарите, защото този навик е ужасен. Младите хора не бива изобщо да започват да пушат, защото след това трудно ще се откажат. Все пак, не мога да кажа, че пушенето уврежда гласа ми фатално. С годините височините в песните не са толкова блестящи. При ниските гласове, като моя, това не се забелязва много.

– А как сте със здравето?
– Аз се страхувам да говоря за това. Благодаря на Бога, добре съм. Жълтата преса какви ли глупости не написа за мен – че имам диабет, че съм оглушала и съм си купила слухов апарат от Дубай, забележете, и че съм плешива. Както виждате, косата ми е истинска, чувам си много добре, а диабет нямам и никога не съм имала. Е, болят ме малко вратът и раменете, но това са нормални неща в нашето ежедневие. Те от момиче ме болят.

– Вероятно се поддържате с някакви процедури заради тази болка в раменете?
– Да, ходя на масажи. Без тях не мога да живея. Това е единственото, което правя за себе си. Масажите са потребност за мен. Аз не мога да спортувам – враг съм на спорта. В това отношение съм последователка на Чърчил и мразя спорта. Обичам да ходя пеша, но за съжаление вече по софийските улици това е невъзможно. На тротоарите са паркирани коли, долу се движат коли, има много дупки, а самите тротоари са с криви плочки. Понеже обикновено ходя с обувки с високи токове, това е цял слалом за улиците на София. Е, от високите токове ми падна сводът на краката
Но заради професията ми бях принудена винаги да съм с такива обувки. Какво да се прави…

– Някакви операции да сте преживяла досега или сериозни премеждия?
– Родих със секцио и това е засега. Страх ме е да говоря за здравето си, защото като кажа, че съм добре, и на другия ден съм болна. Общо взето се чувствам в кондиция. Не спя много, което е лошо. Лягам си късно и чета до 6 часа сутринта. В 10:30-11 часа вече започват да звънят телефоните и дотам е със спането. Затова, общо взето, страдам от хронично недоспиване и умора. Тук вкъщи всички сме с такъв режим на живот. Ние си правим палачинки в 3 часа през нощта. Обичам нощта, защото тогава си сам. Никой не ти звъни, никой не те пита нищо. Оставаш сам със себе си – мислиш си, четеш си. Най-хубавите часове са нощните! Можеш да си гледаш телевизия на спокойствие. Важното е да стане поне 4 часа.

– Не заспивате ли преди този ранен утринен час!?!
– Не, никога не заспивам преди 4 часа сутринта. Винаги съм била така. Денем също не си подремвам – нямам време за това, а и не обичам. Днес четох, че човек се нуждае от различно количество сън. На мен 6 часа са ми достатъчни. Даже четох, че от много сън се оглупява.

– Какво е мнението ви за здравната система и обслужване у нас?
– Много са трагични. Мои близки и приятели имат много големи проблеми със здравната каса и със системата. Унизително е да стоиш с часове и да се молиш да получиш лекарства или за дадена медицинска услуга. Сбъркана е системата! Имам леля, която живее в Швейцария и никога не е платила една стотинка за нищо. Има бутон-звънец на леглото си и, когато има и най-малък проблем, тя звънва от него. Те идват в къщата й или, ако трябва да отиде в болницата, й пращат такси от там. Пълна фантастика за нашите условия! Тук те унижават и разиграват. Това е греховно!
В същото време непрекъснато се пише и говори как този взел оттук, онзи откраднал оттам милиони. Аз съм много разстроена и от тези домове за деца без родители. Как е възможно да живеем в такава държава? По принцип държава няма. Тези деца, всичките, са наши деца. Принудени да проституират на 12-13 години за жълти стотинки, да живеят в тази страшна мизерия… Но това се връща. Поколението, което расте сега, ще си отмъсти по някакъв начин.

– Вие иначе как се лекувате?
– Аз лично имам много приятели лекари и когато ми се налага, им се обаждам по телефона. Днес нали е много модно да се изписват антибиотици и да се лекува по телефона. Но аз не ги взимам тия антибиотици. Моят лечител е Бог. Лекувам се с молитва.

– Не обичате да пиете лекарства, така ли?
– Не, изобщо не обичам лекарствата. Някой аспирин или аналгин, ако ме боли главата, може да взема, но иначе се страхувам от лекарствата. Те понякога са по-вредни, отколкото могат да ти помогнат.

– Знам, че сте силно вярваща. Постите ли сега?
– Да, аз съм силно вярваща. Много греша, но се мъча да живея според църковните канони и Божиите заповеди. Всеки човек греши – с думи, мисъл, действие. Мъча се да постя, макар че тази година не съм много стриктна. Миналата година имах един кръвоизлив от стомаха. Разраних си лигавицата на стомаха от гевреци. Ядях само гевреци и банани по време на великденските пости. Понеже нищо друго не хапвах тогава, гевреците ми разраниха лигавицата. Бях на едно парти и ми прилоша. После се прибрах вкъщи и на другия ден разбрах, че нещо не е наред. Отидох в ИСУЛ и там ми направиха снимки и гастроскопия. Слава Богу, нямаше нищо притеснително, освен кръвоизлива. Та, тази година постя, но само не ям месо. Мляко и млечни продукти си хапвам, защото ме е страх да не се повтори миналогодишната история.

– По принцип ядете месо, нали? Не сте вегетарианка?
– О-о-о, аз съм страшно месоядна! Не обичам ястие без месо и затова като постя – не готвя. Иначе съм кулинар и вкъщи много харесват сготвеното от мен, както и приятели, когато идват на гости. Обичам да експериментирам в кухнята, но първо според мен трябва да обичаш да ядеш, за да можеш вкусно да готвиш. А аз много обичам да ям.

– Не ви личи на фигурата!
– А, не ми личи! Аз много внимавам какво хапвам. Ако една вечер вечерям, както ми се яде, от всичко да ям – на другия ден скачам с килограм и половина. Аз съм лакома – искам да опитам от всичко. Затова се старая да се храня с по-малки порции, да не е мазно, опитвам и разделно хранене, макар че за работещите хора то е трудно постижимо.

Едно интервю на Милена Димова

blitz.bg