Юбилейният концерт-спектакъл на режисьора Стоян Радев Ге. К. „Аз, театърът” ще бъде кулминация на проявите по повод 90-годишния юбилей на варненската Мелпомена. Ще се изграе на 31 март от 19.00 ч. на Основна сцена. След премиерите на „Страсти под брястовете” на Димитър Стоянов през януари и „Гледна точка или Ръбовете на кръга” на Александър Илинденов през февруари, „Аз, театърът” на Стоян Радев Ге. К. е третата премиера за годината, която ДТ „Стоян Бъчваров” осъществява, заедно с творци и приятели от много творчески институти.

В мегапродукцията с около 200 участници ще се изявят всички актьори от ДТ „Стоян Бъчваров”; Балетът на Държавна опера Варна; солисти от Държавна опера Варна; солисти на Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс Варна; Народният хор на НУИ „Добри Христов”; Балетът на НУИ „Добри Христов”; Цигулковият ансамбъл „Виолино” при НУИ „Добри Христов”; „The Center” – хореографската школа на Георги GOOSH-Енчев; хореографите Константин Илиев, Татяна Соколова; възпитаниците на трите театрални студия на Валентин Митев, Христо Христов и Стоян Радев Ге. К. По време на спектакъла ще бъдат раздадени и традиционните награди на ДТ „Стоян Бъчваров” за медии и партньори „Златна маска”.

В „Аз, Театърът” непрекъснато звучи музика от знакови театрални спектакли на 1990-те години, сред които „Страшният съд”, „Хранениците на Йорда” „Пътят към Мека”, „Часът, в който не знаехме нищо един за друг” и др. Музикалната палитра обхваща различни жанрове и епохи от Джакомо Пучини и Джоакино Росини до Бенджамин Бритън, Александър Владигеров и съвременен саунд. Корепетитор Малина Михалкова; Визия и слайдове Огняна Серафимова и приятели; Костюми МИРО; Икебана Мимоза и още много съмишленици.

Авторите на сценария Стоян Радев Ге. К. и Елица Матеева пресъздават историята на света и България, пречупена през историята на театъра. Тя оживява на сцената в изпълнението на водещите Гергана Плетньова и Владислав Виолинов чрез автентичните думи на емблематични актьори, режисьори и личности, останали във времето и пренесли истината за него и за театъра до нас. Финалът гласи: „Аз и Театърът сме едно! Аз живея и умирам в Театъра. Всяка вечер. Аз се раждам в Театъра и Театърът ме преражда. Неговите рани откривам върху тялото си. Аз притихвам в Театъра. Аз крещя волята си за живот в Театъра. Ако аз остана бездомен, Театърът ще ме приюти. Аз усмирявам гласовете и лицата си в Театъра. Извън Театъра, Аз съм минувач – поредният. Аз съм Театърът, защото Театърът е вътре в мен – завинаги. Дори когато Театърът лаконично се е простил с мен, благодарил ми е за потта и смъртта на сцената, благодарил ми е за хилядите сънища и въздишки, за язвата, за болката в слънчевия сплит, за старата мускулна травма, за посивелите коси, за треската преди началото на всяко представление… Аз и Театърът сме едно, защото Аз живея и умирам в Театъра… Всяка вечер…”

barometar.net