7 351 234 са българите, според експресните резултати от Националното преброяване на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. Това стана ясно на пресконференция в Националния статистически институт, предаде репортер на Агенция „Фокус”. От 1 до 28 февруари се проведе 17-ото поред преброяване на населението в демографската история на България.От 1 до 9 февруари се проведе за първи път преброяване на населението чрез анкетни карти по интернет, а от 10 до 28 февруари се проведе преброяването чрез посещения на потребители.

Експресните резултати имат за цел да се оцени броят на населението на страната по области, общини и населени места и за разпределението му по пол и възрастови групи. Според експресните резултати от преброяването на населението на страната, към 1 февруари 2011 г. от общо 7 351 234 преброени българи 72.9% или 5 357 633 души живеят в градовете. 27.1 % или 1 993 601 души живеят в селата. Преброени са 2 826 740 домакинства, като този резултат сочи, че средно в едно домакинство живеят 2.6 души. Броят на преброените жилища е 3 898 688 и в едно жилище съответно живеят средно 1.9 души.

Към 1 февруари 2011 г. жените в България са 3 770 897 – 51 %, а мъжете – 3 580 337 души (49 %). Така на 1000 мъже се падат 1053 жени. При преброяването през 2001 г. това съотношение е било 1052 жени на 1000 мъже.На пресконференцията стана ясно и че 1 172 208 (16 %) са децата от 0 до 17-годишна възраст. 4 789 967 са лицата от 18 до 64-годишна възраст, а 1 389 059 са българите над 65-годишна възраст.

Според доклада, изготвен от НСИ, настъпват изменения във възрастовата структура на населението. Налице е засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 години. За наличието на такъв процес сочат данните от 2001 г., когато под 18-годишна възраст лицата са били 19.4 %. Същевременно се увеличава дялът на населението във възрастовата група 18-64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснат с 1.3 % и от 63.9 % през 2011 г. той вече е 65.2 %.

Най-голямо увеличение има в дела на населението над 65 години – от 16.8 % през 2001 г., той достига 18.9 % през 2011 г. В периода 2001 – 2011 г. населението на България е намаляло с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление от 0.7 %. Според доклада на НСИ, се наблюдава намаление на населението през последните три последователни преброявания на населението – декември 1992 г., март 2001 г. и февруари 2011 г.Данните от последното преброяване на населението показват, че установилите се през последните 20-25 години тенденции в развитието на населението се запазват.

Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждания и умирания) и външната миграция, а в териториален аспект – и вътрешната миграция на населението, и административно-териториалните промени.Измененията в равнищата на раждаемостта и смъртността на населението водят до значителен спад в естествения прираст на населението. От 1990 г. населението намалява. Естественият прираст е отрицателен, като през 1997 г. той е минус 7 на 1000 души и са регистрирани най-ниската раждаемост и най-високата смъртност в страната.Естественият прираст за всички години през периода между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. е отрицателен, като през този период най-голямо е намалението на броя на населението през 2002 г. – с 46 118 души.

http://focus-news.net/