EUR
Зареждане ...
Ще погледнат ли историците от 23-ти век на днешните фискални неволи със същата смесица от почуда и презрение, с която гледаме на финансовите афери на френските крале от 18-ти век? Законодателите по цял свят се опитват да намерят начин да стабилизират държавните дългове, приближаващи рекордни за следвоенната история нива. Въпреки че щатският Конгрес е на път да постигне бюджетна сделка, твърде много политици остават скептични за нуждата от бързи действия за ограничаване на дълговите нива, пише Кенет Рогоф, професор по икономика от Харвардския университет, в коментар за Financial Times
Дебатът в развитите икономики за това колко бързо да бъдат изтеглени фискалните стимули, въведени в отговор на финансовата криза, продължава. Твърде малко правителства следват примера на Великобритания, която прие план за стабилизиране на съотношението на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) за няколко години, в опит да понижи ескалиралата от кризата експлозия на правителствените разходи.Нормализирането на фискалната политика след толкова дълбока финансова криза е деликатна задача. Важното обаче е да обхванем цялостната картина, пише икономистът. Дори ако съвременните държавни облигации изглеждат съвсем порядъчни по френските стандарти от 18-ти век, бъдещите изследователи ще гледат на нашите данъчни системи като на византийки лабиринт, отклоняващ капитали към тези, които разполагат с власт.
Изследователите със сигурност ще погледнат с недоверие на факта, че пенсионните ни и здравноосигурителни системи се финансират чрез финансови пирамиди – известни като схеми на Понци. Те са толкова неустойчиви, колкото и първият балон в съвременната история, който предизвика кризата от 1720 г. след спекулации с акциите на британската Южноморска компания (South Sea Company). Ще повярват ли историците, че през 21 век не разполагаме с механизъм за фалит на неплатежоспособни финансови институции?Съотношенията на дълг към брутен вътрешен продукт в развитите страни са достигнали или са близо до рекордните за следвоенната история нива. В много страни това съотношение е близо до прага от 90%, който в исторически план се асоциира със забавен растеж. При това тук не отчитаме неблагоприятните демографски тенденции или скрития дълг, които неминуемо се проявяват, когато ни сполети криза.
За момента необичайно ниските лихвени проценти задържат цената на дълговете на умерени нива и създават илюзията, че денят на разплатата е далеч. За съжаление, погасяването на дълговете може да се извърши единствено бавно, докато лихвените проценти могат да се повишат изведнъж. Ако се задържи, подобно повишение в лихвените нива ще е изключително болезнено за правителствените бюджети, включително за изпитващите финансови проблеми страни в Европа. Изследванията върху държавните фалити показват, че пазарите рядко разкриват предварително очакването си за даден проблем. Когато изгубят доверие в дадена страна е твърде късно – опцията за фискална консолидация се е изпарила.