Доктори информатори ще има във всяка болница, клиника и дори в спешните центрове. За това ще настоява управителният съвет на Българския лекарски съюз на извънреден събор на съсловната организация, която ще се проведе след седмица, съобщи неговият председател д-р Цветан Райчинов по време на кръгла маса за лекарските грешки, която се състоя в София вчера. На нея освен представители на лекарското съсловие присъстваха и такива от прокуратурата, МВР, депутати, експерти – лекари и членове на пациентските организации.
Идеята е лекарските информатори да изготвят отчет за медицинските грешки и да ги докладват на колегите си от етичната комисия на БЛС. По думите на д-р Райчинов те отвътре щели да следят как точно стои фактологията с евентуалните лекарски фалове и оплакванията на болните и техните близки. Съсловната организация обаче все още не е решила дали въпросните информатори да бъдат обявявани на колегите си и дейността им да бъде явна, или
ще работят под прикритие
като останалите няма да знаят кой следи всяка тяхна стъпка на работното място.
От Главната прокуратура предлагат в българското право да залегне терминът „оправдан медицински риск“, каза още д-р Цветан Райчинов. По думите му идеята е това определение да фиксира параметрите, в които неблагополучието при лечението на един или друг пациент да не се смята за лекарска или медицинска грешка, а да се счита като допустима вероятност за влошаване на състоянието на болния и дори за фатален изход. Например при изключително тежко раково състояние с разсейки на туморите смъртта да не се брои като настъпила в резултат на лекарска грешка, ако човекът е бил с над допустим процент метастази. При смъртен случай, ако пациентът почине, но състоянието му се вписва в параметрите на „оправдания медицински риск”, докторът няма да отива на съд.
Около 7000 пациенти годишно стават жертва на лекарски грешки и некачествено лечение в България. Това показват данните от изследване на Световната банка, проведено по поръчка на Националната здравноосигурителна каса. Според друго проучване 66% от българите се страхуват от допускане на медицински грешки по време на болничното им лечение. Доверие в стоматологията имат 37% от анкетираните.
Доверие в лекарите имат едва 35%
от запитаните, а в другия медицински персонал – 33 на сто. Около 18 процента от българите смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза, 5 на сто мислят, че са претърпели неправилно оперативно лечение.Според доклад за страните от Европейския съюз при 7,5 – 16,7% от хоспитализациите на пациентите се стига до инциденти. При всеки трети от тези случаи се стига до смърт. Един на всеки 20 хоспитализирани пациенти страда от инфекции, свързани с медицинско обслужване.
По думите на директора на Националния център по здравна информация доц. Християн Грива всеки четвърти българин влиза поне веднъж годишно в болница. Закон за правата на пациентите трябва да бъде приет у нас, да се създаде и фонд, който да ги обезщетява при допусната лекарска грешка, подобно на практиката във Франция, настоява от името на пациентските организации Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Вписват в регистър фаловете
Лекарските грешки ще бъдат вкарани в национален регистър, съобщи проф. Милан Миланов – председател на Централната комисия по етика в Българския лекарски съюз. За определяне дали става дума за грешка или за пропуск в медицинския стандарт и реда за лечение на дадено заболяване занапред ще се произнасят лекари експерти, излъчени от дружествата по всяка една специалност. Според него грешките трябва да се анализират първо от съсловието, за да не се повтарят. Ако пък се окаже, че те са допуснати в резултат не на немарливост на самия доктор, а са следствие от усложнени процедури за лечение, Българският лекарски съюз ще търси възможности за промяна на съответните документи и правила, за да не пострадат и други, а на лекуващите ги несправедливо да се търси вина.
От БЛС настояват при съмнение за лекарска грешка първоначалното разследване да се прави от експертите на Изпълнителната агенция „Медицински одит”, като заедно с тях случаят се проучва и от лекарите експерти, излъчени от камарите по специалности.