Европейските политици изглежда имат всички основания да отлагат за неопределено време в бъдещето разрешаването на европейската дългова криза. В същото време дълговете на няколко страни от периферията на еврозоната продължават да нарастват, пише Волфганг Мюнхау, колумнист на Financial Times, в коментар за изданието.В сряда Португалия най-накрая прие неизбежното и потърси финансова помощ. Европейските лидери побързаха да заявят, че това ще е последната спасителна операция в еврозоната, а Брюксел подчерта, че Испания е добре защитена.В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта до 1,25%. Това беше добре обмислена стъпка, която вероятно ще бъде последвана от още повишения. Очакванията са ЕЦБ да повиши основния лихвен процент до 2% до края на тази година и до 3% през 2013 г.

Въпреки че повишенията ще са в съответствие с инфлационните цели на банката, те ще се отразят негативно на някои страни от еврозоната и по-специално на Испания. Освен, че ще окажат пряк натиск върху икономическия растеж на страната, по-високите лихви ще повлияят и на испанския сектор на недвижими имоти.В Испания съществуваше екстремно раздут балон на пазара на недвижими имоти дори преди началото на финансовата криза и за разлика от САЩ и Ирландия, цените все още остават доста високи. По данни на Банката за международни разплащания (Bank of International Settlements, BIS), реалните цени на жилищата в Испания са се е повишили със 106% от въвеждането на еврото до пика на пазара през юни 2007 г. До края на 2010 г. цените са се понижили с едва 18%. За сравнение, цените на недвижимите имоти в Испания през 90-те години бяха сравнително устойчиви.

Мюнхау очаква, че цените ще паднат с още 40% от сегашните си нива. Реално ли е подобно предположение? През по-голямата част от 20-ти век реалните цени на жилищата в САЩ оставаха в стагнация. Повишеното търсене, поради повишената имиграция в страната например, не трябва да влияе на ценовите нива, докато предлагането може да се регулира.Ситуацията би била различна в страни, където съществуват естествени или изкуствени ограничения в предлагането като Великобритания. Предлагането в Испания обаче може да бъде сравнено с това в САЩ. Мюнхау посочва, че все още не е чул убедителен довод за това защо реалните цени на жилищата в Испания трябва да са по-високи днес, отколкото са били преди 10 години и още по-малко защо трябва да продължават да нарастват.

Най-показателната статистика на пазара на недвижими имоти в Испания е броят на незаетите жилища – около 1 млн., което означава, че пазарът ще остане презадоволен през следващите няколко години. Това ще доведе и до по-нататъшното понижаване на цените. Като се има предвид стресът в системата като цяло – високата безработица, слабият финансов сектор, по-високите цени на петрола и повишаващите се лихвени проценти – може да очакваме цената на недвижимите имоти да се понижи дори още повече.Падащите цени на недвижимите имоти и нарастващите разходи по ипотеките определено ще доведат до забавяне на плащанията и повишаване на дела на просрочените ипотеки. Това ще се отрази на баланса на испанските спестовни банки (cajas).

четете още на:

http://www.dnes.bg/es/2011/04/11/ispaniia-shte-e-sledvashtata-koiato-shte-poiska-finansova-pomosht.115885