Интервю на Ели Маринова с главен асистент д-р Светлана Венелинова

Светлана Венелинова е родена на 18 януари 1973 г. в Търговище. Зодия Козирог. През 1996г. завършва специалност Балканистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 1997 – 2001 защитава докторска дисертация по средновековна археология и епиграфика.От 1999 г. е уредник в отдел Античност на РИМ – Шумен. От 2000 г. завежда отдел Праистория. От 2009 г. е научен сътрудник ІІ степен, която според новия закон е главен асистент. От 2002 г е доктор по археология. Участвала е в проучвателския екип на ранносредновековния некропол при Дивдядово, Шумен, на къснохалколитните некрополи при Смядово и Сушина, на халколитното селище при Ловец, на неолитното селище при Ловец. От 2008 г. е ръководител на разкопките при Иваново.

Ели Маринова: Вие сте един от емблематичните археолози на Шуменския музей. Разкажете ни за последните находки, които открихте.

Светлана Венелинова: През последните 3 години проучваме селищна могила от епохата на средния халколит/средата на 5 хил.г.пр.Хр./, разположена в южната част на Шуменски регион, по средното течение на Голяма Камчия, недалеч от язовир Тича. Намира се в северния край на с. Иваново. Повечето от жилищните пластове, които разкриваме са горели. Това ни позволява да откриваме покъщнината на жилищата във вида, в който пожарът ги е заварил. В този смисъл, находките които откриваме са предмети на бита – инструменти от камък, кост и кремък, керамични тежести за стан, прешлени за вретено и много съдове, богато орнаментирани с червена охра, бяла инкрустация, рисувани с графит и врязана украса.

Силно впечатление прави удивително добре съхраненото дърво, останало от подови конструкции и от стени на жилища и укрепителни съоръжения. Това е добро стечение на обстоятелствата, тъй като у нас няма достатъчно условия за съхраняване на дървения материал.Откритото от нас дърво е с много добра съхраненост и позволява да бъдат направен С14 анализ, с който да се прецизира датировката на селището.В селищната могила при Иваново дървените конструкции са били обмазани с глина, която е „запечатала“ необходимата влага, за да се консервира дървото.

Е. Маринова: Имате интересна професия. От вас се очаква от намерените останки от цивилизация да възстановите начина на живот на предците ни. Какво научихте за хората, строили тези жилища?

С.Венелинова: Мисля, че са били по-мъдри от нас. Били са практични хора – използвали са целесъобразно плодовете на своя труд. Нищо не са изхвърляли, освен ако то наистина е било абсолютно негодно за употреба. Например от счупените съдове са си правели тежести за рибарски мрежи и прешлени за вретено. Често кремъчните им оръдия са многофункционални – с едната надлъжна страна като нож, с другата като стъргалка и т.н. Изхвърляли са си отпадъците на определени места – за разлика от нас. Къщите им са просторни, надземни, с хидро и топлоизолация. Стените често са оцветявани в жълто, оранжево и червено – цветовете на живота.

Е. Маринова: Излиза, че вместо да се отнасяме към тях като диваци и първобитни, е време да преосмислим отношението си и ако е възможно, да се поучим от опита и мъдростта им?

С. Венелинова: Мисля, че са приемали нещата такива каквито са и са били благодарни на съдбата и живота, който са имали. Целият им бит показва оптимизъм и вяра. Като се има предвид, че животът в онази епоха не е бил спокоен, хората не са разполагали с нашия комфорт, денят е минавал в непосилен труд и борба със стихиите. И тогава е имало глад, болести, природни бедствия, но не е имало имунизации и антибиотици. Приемали са смъртта като неизбежна, но и като начало на един нов, по-добър живот – без несгоди и непосилен труд. Мъртвите са погребвани с много почит, с ритуал, обличани са с най-хубавите дрехи и са изпращани с личните им вещи.

Ели Маринова: Предполагам, че по намерените скелети, можем донякъде да се ориентираме за начина им на хранене. Ние едва ли ще оставим на поколенията след нас такива здрави зъби например?

С.Венелинова: Не са имали кариеси, защото са се хранели с с месо, а растителната храна е била богата на баластни вещества. В същото време  рядко са доживявали повече от 35 – 50 години.  Най-често откриваме по костите ошипявания – още в най-ранна възраст.В резултат на тежкия живот без удобства, жените най-често са умирали при раждане. Особена почит е отдавана на жената, дала живот – погребвана е с почести. Това не е дискриминация, ролята на жената е била да даде и съхрани живот, защото в онова време е трябвало физически да се оцелее. Сега с лекота отнемаме живот, защото сме объркани и искаме за себе си и близките си повече, отколкото можем да получим. Това ни депресира.

Е. Маринова: За кое хилядолетие приблизително говорите?

С.Венелинова: Около средата на петото хилядолетие преди Христа. За храненето основна информация получаваме от семената, които откривам в жилищата. Хранели са се с месо – дивеч и домашно, което е било приготвяно чрез варене и печене. От растителната храна – диворастящи плодове – при Иваново откриваме семки от круша, лешници, дренки. В южна България и северна Гърция – семена от грозде, като не е изключено да са познавали виното. При сушеви години най-често са консумирали ечемик, а при плодородни – еднозърнеста и двузърнеста пшеница. Сред най-разпространените храни е бил уровът – предшественик на граха от сем. бобови. Най-общо храната им е била съставена от месо, плодове, хляб и каши. Направените поленови анализи в нашите земи показват, че тогава са виреели същите билки, които се срещат и в момента – може да се допусне, че са използвали билкови отвари.

Имали са съдове за варене на вода/откриваме отложени налепи/, такива в които са приготвяли храната, както и посуда, в която са поднасяли храната. Трапезните съдове са тънкостенни и богато орнаментирани, за разлика от кухненските, които са пригодени да издържат термична обработка и с по-семпла украса. Приборите им за хранене са били вероятно дървени и не са се запазили. Има лъжици, направени от глина. Сред интересните находки от Иваново е костена лъжица, на която до момента липсва паралел на Балканите. Още по-интересен е фактът, че беше открита заедно с два керамични модела на жилище и 1 антропоморфна фигурка, т.е. с предмети на култа.

Ножовете им са били от кремък. С кремъчни стъргалки са обработвали животинската кожа, както и дървени предмети.Брадвите и теслите са обработка на дърво са били каменни.Земята са я обработвали с копачки от рога на елени най-вече. Бойните им брадви са били също от рог и камък. Върховете за стрели и копия от кремък и кост. Използвали са прашки с каменни топчета. За риболов са използвали костени въдици и харпуни. Допускаме, че в онова време е имало хора, обучени да се занимават с определен занаят – например майстори строители, грънчари, тъй като това са дейности изискващи много време и специфични познания.

Е. Маринова: Какво знаем на базата на откритите следи от бита и начина им на живот за вярванията на тези хора преди 7 хиляди години?

С.Венелинова: По онова време не е имало храмове. Във всеки дом е имало място, посветено на култа към домашния дух и Великата майка богиня. Това се установява от намерените култови предмети, често концентрирани на определено място – керамични и костени фигурки на жени, керамични модели на жилища. Уникално за Иваново е богатата колекция от керамични модели на жилища – всичките са фрагментирани и наброяват над 30 бр. По принцип много рядко се откриват.

В края на ранния халколит/каменномедна епоха/ и през средния, масово селищата започват да се укрепяват. Селището при Иваново също е било укрепено. Миналата година направихме геомагнитно заснимане на обекта /Петър Зидаров от Нов бълг. университет/, което беше потвърдено от сондажните проучвания. Селището е било съставено от жилища, ориентирани по световните посоки, групирани в малки кварталчета с прави улички между тях. То е било опасано от дървено-глинена палисада висока вероятно около 5 м, пред която е имало ров, широк над 8 м.Селището е било естествено укрепено, като местоположението му не е случайно избрано – между водослива на две малки реки. Вероятно една от рекичките е била отклонявана и е запълвала рова, което е правело селището още по-труднодостъпно.

Очаквайте втора част на интервюто, в което ще научите за трудностите на призванието Археолог, за иманярството, за падането на култа към жената през вековете и за… още нещо.

barometar.net