„Най-големият ми успех е, че се занимавам с това, което явно ми се отдава… явно защото съм завършил математическа гимназия и като дете не съм си мечтал да стана актьор“, заяви в интервю за телевизия „Европа“ звездата на родната сцена Иван Бърнев. Той признава, че отказва роли поради т.нар. хигиена на актьора, който трябва да се пази от онова, което не усеща. „Не може човек да е навсякъде и да приеме много роли“, изтъква Бърнев.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Очаквахте ли да получите тази награда – „Икар“ за поддържаща мъжка роля, за ролята ви в „Полет над кукувиче гнездо“?

– Разбира се, че скритичко си мечтаех да получа наградата и много се зарадвах, когато я получих и това е от онези редки щастливи моменти на актьора. Прекрасно е, когато си оценен от колегите си.

– Какво означава това признание за вас?

– Този труд, който полагаме, е изключително неблагодарен заради това, че се изразходваш психически и физически, защото не е леко три часа и половина да се играе.

– Как издържате?

– Издържа се. Но на мен ми е чудно кой се е сетил да дава награди за актьорския труд, защото се предполага, че наградата той си я взема непосредствено след края на спектакъла. Но когато знаеш, че тази награда ти я дават онези, които се занимават с това, тя е по-специална. Искам да изкажа благодарност на Александър Морфов и целия технически и творчески екип, главния актьор, с който играя – Деян Донков, Рени Врангова и другите четирима в трупата, с които играя – това са Стоян Алексиев, Руси Чернев, Пламен Пеев и Стефан Къшев. Аз не бих могъл да си изградя съответно образа без тях. Нашите образи се разкриват само взаимодействайки помежду си.

– Това е много важно да се знае.

– Да, така е. Колкото е по-силна заявката отсреща, толкова повече даваш от себе си. Главният реактор на това нещо е Александър Морфов. Той прави така, че всички атоми да започнат да заиграват и да могат да създават нещо, което да предизвиква експлозии. Аз специално се чувствам зареден от него по някакъв начин. Ние репетирахме три месеца и досега, когато стъпя в театъра, започва една вибрация, която много ме изпълва и това има смисъл в нашата работа.

– Трудно ли се работи с Александър Морфов?

– Трудно е.

– Знам, че изисква много от актьорите, затова ви питам.

– Трудно е, макар че на мен лично не ми беше трудно. Трудно е в този смисъл, че е доста взискателен. Събирайки такива актьори до себе си, той има голям авторитет в театъра и има едно усещане, че целият театър се върти около него. Като общуване той е лек, но нещата, които той залага, не са никак леки за изпълнение. Този спектакъл, освен че е толкова дълъг, ние го играем два дена един след друг.

– Как си отпочивате след спектакъла?

– Май не успявам да си отпочивам, защото идва следващото представление.

– И пак идва следващият адреналин.

– Да, ако се разчита само на физиката, няма как да стане. В живота сме като другите, но на сцената, когато видиш този декор, с тези облечени хора по този начин и текстът може да бъде петстотин страници, които в други случаи може да не запомниш… хората ни питат как го помните този текст, но при нас е нагласа и настройка и ни се връща като емоция.

– Имало ли е моменти, в които сте си забравяли текста по време на представление?

– Разбира се. На всеки му се случва.

– Как излизате от тези моменти?

– Няма специален метод.

– Импровизирате ли?

– Да. Понякога ме измъква партньорът. Най-безумно е, когато си мислиш, че някой е забравил текста си, но всъщност те чакат теб и се оказва, че ти си забравил текста. Лично на мен рядко ми се случва да забравя текст, но се е случвало. Това е кошмарът на актьора.

– Да, да не се получи бяло петно на сцената. Кое смятате за най-големия си успех до този момент?

– Най-големият ми успех е, че се занимавам с това, което явно ми се отдава… явно защото съм завършил математическа гимназия и като дете не съм си мечтал да стана актьор. Когато стана така, че аз започнах да се занимавам с това и то да ми дава такава радост, до ден днешен това ме крепи. А това, че си пожелах, че това да не бъде само театър, а да бъде и кино, при положение че нямаше кино в България, да бъда и в киното, това също е голям успех за мен.

– Вие сте от малкото актьори, които са отказвали роля във филм – отказвали сте да играете в „Мисия Лондон”, в „Тилт”, нали не греша?

– Така е.

– Но тази година очакваме две ваши премиери в „Зад кадър” и „Кецове”. Кое всъщност ви провокира да откажете?

– Сценарият е основната причина. Принципно отказвам поради т.нар. хигиена на актьора, който трябва да се пази от онова, което не усеща. Не може човек да е навсякъде и да приеме много роли. Основната причина да откажа в „Тилт” беше друг ангажимент.

– Мечтаете ли за някаква роля?

– Не, ролите сами ме намират.

http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/ivan_byrnev_rolite_sami_me_namirat/104834/