Христо Колев, когото децата от  страната  познават като бате Ицо от малкия екран, рисуващ приказки на стъкло, е роден във Варна. Преди 16 години завършва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”,“актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Николина Георгиева. Като дете, между 1980 и 1990 г., играе в „Щурче” на братя Райкови. Това е и  причината актьорът да продължи да се занимава с театър и  изцяло да отдаде работата си на децата. Днес Христо Колев е художествен ръководител на студио, което притежава полувековна история. В интервю за barometar.net той разказва за творческата си дейност, за работата си с малчуганите във Варна, както и за мечтите си да продължава да се занимава с театрално изкуство.

Кое е най-важното, което научихте за театъра от създателите на театрална школа „Щурче” братя Райкови ?

Аз съм бил в „Щурче” 10 години, от 1980год. до 1990 год. и след това влязох във НАТФИЗ, като за тези 10 години имах шанса да играя в четири спектакъла.  В студиото упражнявахме фехтовка, пеене, пантомима,  всички елементи на театъра. Щом спектаклите излязоха играехме всяка събота и неделя пред пълни зали, тогава бяхме деца между 8 и 16 години. След това принципът беше такъв – щом пораснем  Райкови ни викаха при големите Щурчета. В „Щурче” особеното беше, че първо работихме със кукли и в състава изключително се разчиташе на колективната работа. Учехме се сами да подготвим сцената, така се  създаваха  навици за театрална култура. Може би тези неща направиха така, че между 1987г и 1993г около 20 човека от състава да влязат в НАТФИЗ. В момента те са едни от водещите актьори. Имам предвид Мария Сапунджиева, Мариус Куркински, Лилия Маравиля, която в момента играе в „Love.net”, Димо от ПИ,Ф също Невена (Неве) от Аламинут, Петър Андонов, Лина Шишкова, която в момента дублира. В студиото и в „Щурче” се работеше професионално и за мен нямаше никаква изненада, когато отидох във НАТФИЗ. След това, когато стигнах до професионален театър видях, че ние сме се подготвили на много високо ниво. Научиха ме, че театърът е преди всичко дисциплина, вътрешна организация, отговорност на сцената, признаване на човека до теб, защото работата  е колективна и най-малката роля е важна, за да станат големите.

Какво правите, за да подканите родителите да доведат децата си на ваше представление, а не да ги оставят в детския кът в мола при аниматорите ?

В момента е много модерна тази анимация, поради естеството на живота ни. Възрастните са заети и  времето, в което живеем е много  динамично. Въпросът е дали целта на това занимание е да се запълни някакво време или детето да научи нещо. Ще се върна отново на уроците от братя Райкови, които ни подтикваха да се забавляваме чрез театъра. Те не искаха от нас  да ставаме актьори, ние сами решавахме това. Забавлявахме се с театър, цирк и други дисциплини, защото ключът към актьорското майсторство е забавлението. Мен ме радва, че родителите осъзнаха, че децата им трябва да приемат култура, да се докосват до театър, танци. Не е задължително детето да стане актьор или танцьор. В спорта казват, че минал ли си през него ти възпитаваш умения и качества, така е и с изкуството. Във всяка професия творческият поглед е по-ценен от посредствения. В нашата зала създаваме школи по танци,  рисуване и театрални школи, има също и музикална школа по  пиано, както и пеене, което сега прохожда.

Колко са големи децата, които идват при вас?

Децата в музикалните школи са на три и половина години, в танцувалните са до към 8 годишна възраст, в малката театрална школа малчуганите  са между 7 и 10, а в новия състав „Щурче” са до 16 години като преобладаващо са 11-12 годишни.  В момента при нас репетира школата на Стоян Радев, където играят младежи. Там  има студенти и други които са завършили. Радвам се, че има млади хора, които заделят време да се занимават с театър, въпреки, че имат  други професии.

Кога се играят детските спектакли при вас?

От няколко месеца всяка седмица събота и неделя играем детски спектакли. Няма значение колко посетители идват, ние играем в името на това хората да свикнат, че има и такова място, където се играе театър. В събота представленията ни са от 11 часа, а в неделя са от 16 след обяд. Моята мечта, която започва да се осъществява е, да се случват и спектакли за възрастни, говоря за концерти, моноспектакли. Група ПИФ имаха концерт при нас  и хората бяха много доволни, защото не бяха в заведение, а  в театър, където гледаха концерта. Няма как да скрия, че голямата ми мечта е да има театър и сега на 21 април (четвъртък) идва Милена Миланова, която играе „За вредата от тютюнопушенето”, една от известните комедии на Чехов. Завършила е специалност кукли в НАТФИЗ, след това във Франция е специализирала същата специалност  и сега се занимава с куклен театър в София.

Къде във Варна има сцени, на които да се играе?

Във Варна нямаме малки зали за театър. Градът има нужда от сцени, тук има един държавен Драматичен театър и един държавен Куклен театър, както и Българан, който успява, но там е за сметка на огромни цени на билетите. Ние нямаме мяста, където да се играе. Има много спектакли, които не могат да напълнят тези сцени и се усеща необходимост от малки зали за около 100-150 човека.  Съществуват постановки, които е добре да се гледат от не повече  60-70 човека, за да се чуеш актьора, да усетиш дишането му.

Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете от професията си ?

Бях на косъм  преди около 4-5 години. Аз бях 15 години на щат в кукления театър и напуснах ноември месец, като ми беше много трудно да взема това решение. Направих го,  защото стана прекалено скъпо да играеш театър. Но сега, чрез работата си се доближавам до кукления театър, имам предвид приказките, които рисувам. Мои колеги работят на много други места, за да успеят да се издържат, защото от работата си в театъра ние не можем да се изхраним.

Имал съм случаи преди около 15 години, когато забавлявах германци на Златни пясъци и се зарекох да не правя повече такива неща. След това започнах да се занимавам с предаването си в телевизията  и получих възможността не само да работя допълнително, но и да бъда близо до моята професия. Рисунките, които правех имаха характери,те  говориха като слонове, врабчета и подобни детски неща. В последствие и резултатите дойдоха.

Много деца помнят телевизионните ви изяви, начина, по който рисувахте върху стъкло в ефир, липсва ли ви този модел на работа в момента ?

От една година не снимам предавания. В една варненска телевизия показват мои неща, но те са стари. В последната телевизия  направих 1300 серии. Хубавото на това предаване беше, че всеки път се получаваха различни неща. Един път правиш котарака в чизми с по-големи ботуши, друг път с по-малки, имаше свобода на изява. Може би дойде времето да спра да рисувам, но не съм се отказал от предаването. Преди година  направих спектакъл, в който изнесох рисуването пред децата и в момента той се играе с голям успех. Там се вдигна нивото на работа, защото освен рисуването, което се вижда на телевизор, трябваше рисунките да оживяват, да бъдат още по-истински.

интервю на Деница Герчева

barometar.net

Очаквайте втората част на интервюто с любимеца на малчуганите бате Ицо