От Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ) официално обявиха намерение за изработването на поредния стандарт за храните, четвърти поред, този път за лютеницата.В рамките на няколко месеца Министерството на земеделието и храните успя да създаде стандарти за три основни храни. Първо беше въведен стандартът „Стара планина“ за месните продукти, след него за млечните, които са по Български държавен стандарт, а съвсем скоро се появи и стандартът „България“ за три вида хляб.
След Великденските празници ще започне работата по най-новия стандарт за лютеницата. А той няма да бъде последният. Напротив идеята на Агенцията по безопасност на храните е да координира и контролира браншовите организации да създават стандарти за различни видове храни.След хляба, млякото, колбасите и лютеницата ни очакват още стандарти. Това намерение беше огласено от директора на новосъздадената Българска агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов. Още преди два месеца, при старта на агенцията, той обяви, че ще бъдат направени стандарти за всички храни. Уверението е, че в рецептите за стандартите няма да има никакви консерванти. Другото обещание е, че стриктен контрол за спазване на изискванията ще упражнява агенцията по храните, а самите рецепти за стандартите ще се предлагат и изготвят от съответните браншови организации.
Без съмнение инициативата на тема стандарти принадлежи на земеделския министър Мирослав Найденов и неговата теза, че българинът се нуждае от качествена храна за по-добър живот.Възниква въпросът обаче доколко въведените стандарти ще гарантират качеството на продуктите, можем ли да разчитаме, че при покупка на стандартизиран продукт той ще е безвреден, без консерванти и оцветители и дали наистина си струва да платим по-висока цена за обещано по-високо качество?За съжаление опитът на българския потребител със стандарта „Стара планина“ от края на миналата година показва точно противното. Шумно прокламираният стандарт за месните продукти, които трябваше да бъдат единствено от месо, се оказаха пълни със соя, заради няколко некоректни производителя, което беше и първият пробив в иначе благородната идея за качествени храни.
Въпреки че тогава производителите бяха санкционирани, а потребителите упорито уверявани, че соята в минимални количества е допустима и напълно безвредна, в крайна сметка ефектът върху потребителите беше негативен, а още по-неприятното е, че доверието в подобни стандарти беше загубено. Това веднага се отрази и на пазара. Търсенето на продуктите по стандарт „Стара планина“ рязко падна, което беше тежък удар върху производителите.Във всички случаи у потребителите остана горчивия привкус и съмненията, че подобно нещо може да се случи и с новите стандарти.Нека припомним, че засега единственият стандарт по БДС, минал през Института по стандартизация, е за млечните продукти. Останалите стандарти – за хляба, колбасите и лютеницата са на база рецепти, разработени от браншовите организации.Още при старта си Агенцията по храните информира, че процедурата през Института по стандартизация отнема над две години. За да не се чака за всеки стандарт толкова дълго агенцията възприе методът на рецептите, разработени по браншове.
Проблемът при стандартите по рецепта идва от това, че предварително се залагат и се допускат изключения в съставките. Така например при стандарта за хляба правилото гласи, че той трябва да съдържа само брашно, сол, вода и мая, но при определени условия, се допускат и допълнителни компоненти, като ензими, витамини и други.Тогава възниква въпросът защо, когато даден продукт е поставен в рамките на определени стандартни изисквания, допуска и изключения от правилото. Съвсем друга тема е доколко производителите, които са заявили желание да работят по тези стандарти, ще ги спазват.А дали е дошло времето, когато българският потребител ще консумира храни без оцветители, избелители и консерванти, предстои да разберем.Не на последно място остава въпросът за цените на продуктите по стандарт и дали тяхното стандартизиране не е само повод за по-високи цени на производителите.
Евгения Европейска