Класически пропорции, строги форми, сдържан стил – всичко това не е за Гаетано Пеше, майстор на съвременния дизайн. С буйната си фантазия 71-годишният творец може да накара и най-дръзновения начинаещ дизайнер да му диша прахта. Дори прочути експериментатори с формите като Филип Старк и Карим Рашид застават скромно встрани, когато на сцената излиза беловласият дядо Пеше с поредния си безумен проект. През 2010-а той създаде за марката Melissa обувки, състоящи се от силиконови плоски мехурчета, предлагайки на потребителите да изрежат излишното с обикновени ножици, за да получат модел по свой вкус. Заха Хадид, която година по-рано създаде своите футуристични дамски чехли, може само да си скубе косите от завист – идеята на Пеше е по-смела и по-екстравагантна. Въпреки почтената си възраст дизайнерът е бодър и неуморен в работата си като младеж. Всяка година италианецът изненадва публиката с десетки нови предмети. И съдейки по всичко, не възнамерява да се оттегли в пенсия. Във всеки случай на персоналния сайт на Пеше фигурира списък на творческите му планове, запълнен до 2020-а.
Живите мебели
На всяка изложба в Миланския салон или в музейна зала обектите, създадени от Пеше, личат отдалече заради тълпата, която се събира около тях. Защото са ярки и неочаквани – огромни разноцветни козуначени кифли от полиуретан, плюшени животни, планини, небостъргачи, дървени човешки фигури и силиконови лица. Това не са просто мебели, а скулптури, играчки, домашни любимци, предизвикващи умиление и нежност. „Одушевяването“ е любимият метод на дизайнера, по който веднага може да бъде разпознат. Тъкмо този „очовечаващ“ подход е в основата на най-прочутото кресло на Пеше – Up5, създадено от него през 1969-а за марката B&B Italia. Кръглите му форми недвусмислено намекват за гола жена с разтворени крака. През 2000-а марката купи от дизайнера правата за Up5 и започна да го произвежда в различни цветове. Тъкмо този модел носи невероятна популярност на Пеше и поставя началото на сътрудничеството му с най-известните италиански мебелни фабрики. Последните му работи изглеждат по детски наивни и беззащитни, като например канапетата, които изглеждат като замислен пеликан, тромаво мече или весела зелена ливада.
Уникалното несъвършенство
Радостта е ключовата емоция, която възниква при досега с мебелите на великия фантазьор. Самият Пеше е убеден, че предназначението на дизайна е да подобри психологическото състояние на човека, да направи живота му не само удобен, но и щастлив. „Когато хората погледнат един стол и започнат да се усмихват, това вече е прогрес“ – смята той.
През 1993-а Гаетано основава собствена компания за мебели и предмети за декор въз основа на каучука и синтетичните смоли. В нея се изработват разноцветни прозрачни столове, лампи, вази, маси и дори кревати, които приличат на бонбони от карамел, желе и мармалад. За да засили въздействието, Пеше добавя в състава на смолите ароматни композиции и човек трудно се удържа да не пробва на вкус приятно ухаещия диван. Смесвайки смоли с различен състав и цвят, Пеше всеки път създава уникална вещ. Затова когато клиент му поръчва ваза или креват, никога не знае какво точно ще получи. Дизайнерът по принцип не използва пергел и линия, докато създава първоначалните рисунки на проектите си. Затова пък потребители могат да са сигурни, че масата или столове, които имат, се уникални.
За да покаже пълното си пренебрежение към всякакви стандарти и строги пропорции, през 2002-а Гаетано създава за компанията Zero Disegno колекцията си Nobody`s Perfect. Предметите в тази серия са направени от пластмаси с различен състав и цветове, които се изливат в предварително подготвени форми. Така се получават оригинални и произволни съчетания от багри и рисунки, без участието на автор. Идеята на Пеше бе да покаже, че нито един дизайнер не може да създаде съвършен предмет с идеална форма или цвят. Същността на колекцията му са грешките, които се превръщат в достойнства.
Еластичните сгради
Пеше използва веселите си принципи при конструирането на мебели и в архитектурата. В Авиньон той построи ресторанта Pavillon Gourmand във формата на ескимоско иглу със стени от полупрозрачен силикон. А в Милано издигна цяла сграда от полиуератан за деца, твърдейки, че това е идеалният строителен материал – не е е токсичен, не хваща плесени и се поддава на повторна обработка. Но най-интересното в тази двуетажна сграда е, че има чертите на огромно човешко лице с нос, очи и дори коси, чиято роля играят посадените на покрива и фасадата дръвчета и храсти.
Според дизайнера синтетичните смоли са идеален вариант за изграждането на небостъргачи, което би ги предпазило от земетресения и терористични актове. Гаетано Пеше щедро споделя вижданията си за това каква трябва да е архитектурата след 10-20 години със своите студенти от колежа The Cooper Union в Ню Йорк, където преподава. И е напълно възможно в бъдеще сградите да променят своя обем и цвят – както измислената от негова студентка библиотека, която при голям наплив от посетители „прикляка“ и се раздува встрани.