EUR
Зареждане ...
Нови документи и показания опровергават досегашните хипотези за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, пише в обширно журналистическо разследване италианският всекидневник „Република“. Разследването на журналиста Марко Ансалдо е продължило 20 години и е проведено в шест държави. Неговите заключения са, че няма други вдъхновители на покушението освен турската дясноекстремистка организация „Сивите вълци“, които са и негови извършители, а „българската следа“ е изфабрикувана. Кои бяха вдъхновителите?
Около този въпрос се върти вече 30 години нерешената загадка за покушението срещу Йоан Павел Втори на площад „Свети Петър“, извършено на 13 май 1981 г.Отговорът – резултат от разследване, което продължи 20 години в шест страни, е, че няма вдъхновители. Отговорността не е нито на българите, нито на КГБ. Тя не е и на ЦРУ, а още по-малко на Ватикана, както твърдяха някои други хипотези.Вдъхновители са самите извършители. Замисълът, планирането и осъществяването на атентата срещу Войтила са на турските, ултранационалистически и проислямистки „Сиви вълци“, които са противници на Запада и на църковния глава, който според тях го представлява, се изтъква в разследването.
Авторът се спира на загадката около третия куршум, изстрелян срещу папата и останал в продължение на години във Ватикана извън обсега на италианската магистратура, на етапите в заговора на „Сивите вълци“ и техните мотиви, на ролята на ЦРУ във фалшивата „българска следа“ и на провала на италианското правосъдие да разкрие истината по време на следствието и на съдебните процеси. „Ако Ватикана беше проговорил… Светият Отец, този блажен човек, ни скри дори куршума, който хората от охраната бяха намерили на пода на папския автомобил. Ние, съдиите, дълго време, години наред бяхме държани в неведение, въпреки че се касаеше за уникален и решаващ за следствието елемент. По-късно, по повод една от ранните годишнини от атентата, папата отиде в Португалия, за да постави куршума върху короната на Мадоната от Фатима,“ са цитираните спомени на съдията-следовател Иларио Мартела.След първия процес по съкратената процедура (срещу атентатора Мехмет Али Агджа) Иларио Мартела води второто следствие за може би най-сензационния терористичен акт на XX век, заедно с убийството на Джон Фицджералд Кенеди в Далас.
Тази подробност, която днес възрастният магистрат си спомня редом с другата – не по-малко важна за трите изстрела на площад „Свети Петър“, а не за известните два, които улучиха папата – могат да допринесат за повдигане на завесата около загадката с атентата срещу Войтила. Вероятно може да се тръгне оттук, от тази най-укривана подробност, за да се опитаме да възстановим механизма на събитията, довели до изстрелите на 13 май 1981 г., защото нито следствието, нито двата съдебни процеса успяха да съберат достатъчно доказателства за разкриване на вдъхновителите на атентата.
Куршумът, положен върху короната на Мадоната от Фатима, е бил съхраняван във Ватикана до 1984 г. и никога не е бил изследван от експерти на независимата магистратура.Той може да разкрие доста неща, например, дали е бил изстрелян от самия Агджа или, ако не съответства на неговото оръжие, от нечий друг пистолет, отбелязва „Република“.Нов и значим принос внасят архивите на ФРГ в Берлин, които през последните години събират и подреждат парче по парче с помощта на най-модерни компютри остатъците от документи, унищожавани от комунистическите служители в драматичните часове на падането на Берлинската стена. Акцията започва в 17 часа и 19 минути и папата е улучен с три куршума, четем в протокол на министерството на държавната сигурност (Ministerium fur Staatssicherheit – MfS), известно като ЩАЗИ, или тайните служби на Източна Германия.
Иларио Мартела потвърждава, че този елемент е в състояние да наведе на нови следи. Допълнителният куршум може със сигурност да докаже присъствието на втори убиец, следователно става дума за бойна група и за заговор. Така се срива тезата за самотен убиец, поддържана накрая от Али Агджа, който след 20 години в италиански затвор беше екстрадиран в Турция, защото беше възприета неговата версия, че е действал самостоятелно. Акцията е замислена от атентатора и споделена с неговите съкилийници, още когато Йоан Павел Втори предприема официалното посещение в Турция от 28 до 30 ноември 1979 г. Само четири дни преди това с помощта на „Сивите вълци“ и на турски военнослужещи е организирано бягството от затвора Картал Малтепе на младия убиец, тогава обвинен в убийството на главния редактор на левия всекидневник „Милиет“ Абди Ипекчи. Той изпраща на същия вестник писмо със заплахата „Ще убия главата на християните“. Тогава Агджа не успя да пристъпи към изпълнение на намеренията си, но го направи година и половина по-късно в Рим.Помогна му фракцията, начело с лидера на младежката организация на „Сивите вълци“ Абдулах Чатлъ, който бе свързан с дясноцентристки политически партии и с полицията в Турция.