Дясното в България ще се избистри, когато се освободи от травматичната емоция, останала от комунизма, заяви Георги Лозанов, председател на СЕМ. В студиото на предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“ той направи предварително представяне на книгата си „Мое дясно“ и във връзка с нея разсъждава върху същността на дясното и лявото като политическа и обществена концепция. Г-н Лозанов направи и някои разяснения относно хода на създаването на новия медиен закон.

Интервю на Димитрина Пандурова

– Какво ще открият читателите в този сборник – „Мое дясно“?

– Ще открият политически текстове, макар че жанрът „политически“ е доста неясен, но свързани с политическите фигури, политическите партии, сблъсъците помежду им… такива бяха тези 20 години, че човек, някак си, откъдето и да тръгне, неизбежно стигаше до политическото, до неговите патоси и разправии… не съм крил никога дясната си позиция, макар че по никакъв начин не я афиширам, самата медийна регулация изисква политическа неутралност и аз спазвам твърдо този тип практикуване на професионални ангажименти… в годините, в които бях в НСРТ и после в СЕМ, нямам текстове, свързани с политика… Какво да ви кажа, дясното е като че ли много повече личен проект, отколкото, като че ли, реално случила се политическа и ценностна система в България.

– Защо? Защо така се случи у нас?

– Причините са различни… Първо, дясното е свързано с големи и чисти капитали. Капиталите на прехода, доколкото бяха големи, винаги отдолу бяха свързани с червени пари или червени взаимоотношения. А пък капиталът носи морал, който формира дясното. Второ – църквата. Много е важно дясното да се крепи на нещо трансцедентно, тук то бе разклатено…

– Аристокрацията, буржоазията?

– В Третото българско царство нямаше аристокрация, но имаше надежда, че царят ще реанимира частично този проект, който исторически не е актуален, но е важен като един от хоризонтите на социалния свят… Лявото пък е свързано с една голяма непрестанно създаваща се илюзия, утопия на това, че ти решаваш, че властта е на народа… няма такова нещо, властта никога не е на народа…

– Властта е на политиците, да.

– Властта е в най-добрия демократичен случай една услуга, която се прави от специалисти, които могат да упражняват тази социална услуга.

– Ще се възползвам от случая да ви попитам какво стана с новия медиен закон?

– …Аз нямам съмнение, не виждам политическо разколебаване да бъде приет този закон, но вътрешногилдийните противоречия се взривиха и написахме една концепция, която сега подлежи на нов дебат… това изисква още време.

– Това означава ли, че до края на 2011 няма нищо да се случи?

– Аз си представям, че до края на 2011 трябва да има готов текст, но не ми се иска да се ангажирам със срокове, нямам право… дадохме тази концепция на МС, който оттук нататък ще трябва да вземе политически решения там, където има противоречия на експертно ниво.

http://www.ekipnews.com/