УикиЛийкс започна Кейбългейт (Cablegate – скандала с американските дипломатически грами) в партньорство с пет водещи международни медии. Доволен ли сте от този модел? С какви ограничения е свързан този подход?

Когато създадох УикиЛийкс, намерението ми беше ние да публикуваме документи, като обществеността и журналистите имат достъп до тях за анализ и разследвания във връзка с тях и да пишат блогове или статии за тях. За съжаление не се получи така, както първоначално очаквах. По-скоро доста от нашите документи останаха по същество пренебрегнати. Вярвам, че причината за това беше необходимостта да се инвестира време, за да се извлече смисълът от тези документи. За медийните организации това породи икономически проблем: ами ако друга организация също обработва тези документи, но с помощта на повече хора, в резултат на което изпревари с публикуването на историята. Тогава времето и усилията на твоята организация биха били напразно инвестирани. При блогърите има и друг проблем, наред с необходимите време и усилия: повечето блогъри коментират въпроси, вече повдигнати в техните социални групи. Като отделят време за обработване на нашите документи, докато тяхната социална група все още не е заела позиция по породените от документите въпроси, те рискуват неволно да коментират информацията в противоречие на мнението, около което останалата част от групата в крайна сметка ще се обедини. Те не искат да отделят от ограниченото време, с което разполагат извън другата си работа, за материал, за който не знаят какво мнение да изкажат. Ето защо осъзнах, че по тези причини ние би следвало да работим с институции, за да гарантираме, че документите, които оповестяваме, ще получат вниманието и ще имат ефекта, който заслужават. Чрез споразумения, даващи на определени медии някои изключителни права: за определен срок, пазар и т.н., ние осигурихме публикуване на документите. Според нас този модел работи добре, особено предвид това, че разширяваме прилагането му към все повече медийни организации в целия свят. В момента работим с над 63 медийни организации, които осигуряват възможност грамите да предизвикат промени в техните страни. За съжаление това означава, че обществото и други организации, които биха искали да имат достъп до документите, са ограничени от графика на избраните медийни организации. Въпреки това обаче ние публикуваме всичко, след като медийните организации в конкретната страна са подбрали най-интересните грами, анализирали са ги и са писали за тях. Ние винаги публикуваме основния изворов материал в момента на публикациите на нашите партньори, така че читателите да могат да се уверят, че историите отразяват истинското съдържание на грамите.

Какво ще кажете за манипулирането на грамите? Доказателство за това е грамата за българската организирана престъпност, силно редактирана от редакторите на вестник Гардиън, по думите им, за да не бъдат обвинени в клевета.

УикиЛийкс има строга политика по отношение на редактирането, с която нашите медийни парнтьори са се съгласили. Според тази политика единствените имена, които подлежат на редакция, са тези на хора, за които има риск от преследване или несправедливо повдигане на обвинения и които не са в състояние да се защитят чрез финансова или политическа власт. Нашето споразумение с всеки от медийните ни партньори по Кейбългейт е те да ни връщат грамите, за които имат желание да публикуват истории, така че те да бъдат публикувани на нашия сайт едновременно с появяването им заедно със съответния материал на партньорския сайт. Механизмът, при който ние получаваме обратно грамите, цели да осигури стриктно съблюдаване на нашата политика по отношение на редактирането. Разбира се, нашите партньори са в състояние да публикуват грамите на своите сайтове в каквато форма желаят, въпреки че ние естествено бихме желали те да не ги редактират например от страх да не бъдат обвинени в клевета. Ние обаче не им влияем по този начин. При все това има редица случаи като публикациите на Гардиан, които споменавате, при които версията на грама, която ни е изпратена, е неправилно редактирана в нарушение на нашата редакторска политика. Там, където сами сме забелязали или сме били уведомени за такава намеса, ние поправяме грамите, но не винаги ни се е удавало да установим такова разминаване преди първоначалната публикация. В края на Кейбългейт ние ще проверим всяка една редакция, извършена от нашите медийни партньори, и ще ги държим отговорни за тях.

Планирате ли да прегледате публикувания от големите медии материал за подобни манипулации? Ще има ли Кейбългейт 2.0?

В края на този процес, от който все още ни делят месеци, ние ще прегледаме всяка грама, за да установим дали не е манипулирана по подобен или друг начин. Щом този процес приключи и след като намесата във всяка грама е ограничена единствено в рамките на нашата редакторска политика, ние ще публикуваме всяка една от грамите.

Има ли „вторичен пазар” на грамите? Афтенпостен съобщи, че имат достъп до грамите независимо от УикиЛийкс, след което даде достъп на медии в Дания, Нидерландия, Гърция… като те публикуваха редактирани версии на грамите. Това разпространение под контрол ли е?

От Афтенпостен осигуряват достъп на различни европейски медийни организации, които вършат добра работа. Много от тях ни изпращат обратно техните грами. Освен това ние проверяваме за всякакви грами, публикувани от медиите в целия свят, като няколкото, оповестени от Ню Йорк Таймс, както и грами, които не са били изпратени обратно до нас, като вкарваме тези грами в нашата система. Това все пак отнема известно време и предвид ограничените ни ресурси процесът не е толкова бърз, колкото би ни се искало, но има напредък.

За колко време ще се пубикуват всички грами? Месеци, години?

Все още не сме сигурни колко точно ще продължи публикуването на всички грами. Нашият подход е да влезем в контакт с поне една медийна организация във всяка страна, от която произхождат грамите, и им предоставим грами, към които техният пазар би имал интерес. След това те четат, анализират и пишат за тези грами, като ни изпращат обратно редактирани версии на обработените грами. След като сме работили с медии във всяка страна и с различни неправителствени организации и всички те са открили толкова интересни според тях истории, колкото могат и за колкото имат ресурс, тогава ние ще свършим работата по публикуването на всяка една грама. Това може да продължи шест месеца, а може и повече от година. Ние не знаем, защото зависи от това, колко истории медиите ще разкрият. Понастоящем ние създаваме заглавия в различни точки на света всеки ден, така че със сигурност няма да е скоро.

Защо решихте да се доверите на „Биволъ”?

От Биволъ се свързаха с нас посредством общ познат. Ние внимателно проучихме тяхната работа. Преценихме, че работата им е добра и в съответствие с нашата мисия. След това уредихме срещи с хора от Биволъ и някои от нашите хора се запознаха по-отблизо с тях и работата им. В резултат на това почувствахме, че можем да им имаме доверие да обработят съответен комплект грами. Силно се надяваме те да свършат добра работа и сигурността им да остане на същото добро ниво, така че да продължим да работим с тях и по други проекти в бъдеще.

Казвате в едно Ваше интервю, че настолната Ви книга е „Раково отделение” на Солженицин. Неговият герой е дисидент, оцеляващ доживотен изгнаник, но морален победител. Що за „герой” сте Вие?

„Раково отделение” е една от любимите ми книги. Споменах я в интервюто, докато я препрочитах в затвора: беше единствената книга в библиотеката на затвора (рафт с по-малко от 40 книги), която ми беше интересна. На мен ми е близък главният герой на книгата. Мнозина виждат в мен дисидент, макар че аз като цяло се имам за борец за идеалите си. Често това са идеали, които правителствата (като това на САЩ) проповядват, но не съблюдават. Понякога съм бил изгнаник заради атаките срещу нас от страна на австралийското правителство. Едва ли някога ще мога да посетя САЩ отново. Народът на Австралия в момента много ни подкрепя, но правителството все още е срещу нас и миналата година публично обедини усилията на разузнавателните служби, военните, главния прокурор и федералната полиция срещу мен в така наречения „междуведомствен правителствен отряд”. Правителството предприе действия по отнемане на паспорта ми, но след това се отказа, като заяви, че предпочита да може чрез него да ме проследява къде се намирам. В момента съм в Обединеното кралство, друг вид изгнание, но пак изгнание.

Имате ли идеал, който можете да опишете в едно изречение?

Вярвам в правото на общуване и неприкосновеността на историята, защита на личните данни за слабите и прозрачност за овластените.

Вие сте демонизирана и митологизирана личност. Какво искате да постигнете в живота на всяка цена? За какво мислите, когато сте насаме със себе си?

Искам да постигна много неща. УикиЛийкс е само един от проектите, които се надявам да постигна в живота си. Все пак повечето от моите проекти гравитират около информацията, достъпа до нея и съхраняването й. Надявам се всеки от тези проекти да промени обществото към по-добро и да му позволи да съхрани историята ни завинаги. Обичам да прекарвам по-голямата част от времето сам, което не е много, тъй като аз постоянно работя, мисля как да подобря и разширя УикиЛийкс, как по-добре да защитя хората, които работят за мен, както и за бъдещи проекти.

Какво е нещото, което искате да направите, но не можете заради мярката за неотклонение?

По-трудно ми е да работя заради условията на мярката за неотклонение. Изключително трудно е да отида до Лондон заради времето, необходимо за да се подписвам в полицейското управление и след това да бъда обратно вкъщи вечер. Обикновено насрочвам много срещи в един ден, като обикалям и се виждам с много хора за кратко време. Сега това не е възможно и затова не мога да се срещам с хората, с които е необходимо, толкова често или толкова скоро, колкото би ми се искало. Също така аз често използвам анонимността като закрила, това вече не е възможно, тъй като местоположението ми е известно: интернет или дори самите помещения могат да се подслушват, така че аз трябва да отделям повече време и усилия, за да запазя определено ниво на сигурност.

Има ли „Империя на Злото” в съвременния свят?

САЩ и Западните държави постоянно наричат страните от Близкия Изток „оста на злото”, което е част от тяхната пропаганда за така наречената „война срещу тероризма”. Има, разбира се, хора, които изразяват мнението си с некоректни методи, но такива има навсякъде. Това не е понятие, специфично за една нация, религия или етническа група, където и да било. Въпреки това има „Империи на Злото” на много места. Правителства, които налагат цензура, а те всички го правят, създават техни си империи на злото, така те управляват народите си с лъжи и пропаганда.

Някои анализатори предвиждат по-трудни времена за прозрачността след Кейбългейт. Според тях правителствата ще затегнат сигурността и още повече ще ограничат правото на достъп до информация на гражданите. Това действителна опасност ли е или раздути страхове? Или пък тези мнения са опит да се хвърли вината върху УикиЛийкс?

Ние сме свикнали с опитите от страна на правителства и други да ни набеждават и тази реакция срещу Кейбългейт е един от тях. Кейбългейт не се роди от правото на достъп до информация на гражданите: ако това беше така, Кейбългейт щеше да възникне в резултат от заявления по Закона за свобода на информацията. По-скоро в основата му стоят хората, които предполагаемо са работили за правителството на САЩ, но са почувствали, че информацията, която са видели, свидетелства за нарушения, за които обществото трябва да знае. Създаването на повече потайност няма да спре това. По-скоро ще повиши обема от информация, която ние получаваме, тъй като хората, които работят в правителствата и големите корпорации, ще стават свидетели на повече неща, които обществото трябва, но не може да узнае, което ще доведе до повече такива изтичания на информация.

Какво мислите за сайтовете, които имитират УикиЛийкс: Balkanleaks, Brusselsleaks… полезни ли са или просто излишни?

Ние силно подкрепяме всяка организация или хора, които копират, но не изкривяват работата на УикиЛийкс. Причините за това са две: първо, за нас водеща и най-важна е вярата ни в идеалите, които отстояваме, така че колкото повече хора вярват в тях и ги поддържат, толкова по-добре. Второ, понастоящем ние получаваме повече материали, отколкото имаме ресурс да обработим. Ето защо се радваме, когато за тази работа можем да си сътрудничим с по-малки, локални организации, благодарение на което ние, като организация с глобални интереси, можем да се съсредоточим върху по-големи изтичания на информация от международен интерес, в които вече сме се специализирали.

Бившите комунистически страни като цяло имат слаби нива на прозрачност и свобода на словото. Смятате ли, че моделът на журналистика на масите, който УикиЛийкс развива, може да подобри тези параметри и как?

Вярваме, че това ще стане. Въпреки че нашето разбиране за журналистика на масите не проработи в началото, тогава бяхме по-малко познати. С нарастването на популярността ни все по-широка общност, извън журналистите, започва активно да работи по нашите материали. Изграждат се и набират популярност сайтове като cablegatesearch и wlcentral. Обществото използва материалите по най-различни начини. Това е вълнуващо и окуражаващо за нас. Също така това допринася и за изчезване на проблема, който се наблюдава в някои случаи, включително в бивши комунистически страни, в които водещите медии са до такава степен цензурирани и контролирани, че историите от нашите публикации се извъртат по удобен за правителството начин, вместо да разкрият истината, която се съдържа в документите. Въпреки това в някои такива случаи се вижда как блогъри и граждани-журналисти съумяват да устоят на цензурата (често като останават анонимни) по начин, по който корпоративните медии не могат. Свидетели сме на такива случаи в Близкия Изток, при които блогъри, анализиращи документи и ситуации, допринесоха за революциите там. Мисля, че е същото и в бившите комунистически страни; традиционните медии са предимно държавна собственост или контролирани от правителствата, така че често активни, граждански (за разлика от корпоративните медии) организации, каквато е Биволъ, са тези, които пишат най-дръзките, аналитични и следователно полезни за обществото материали.

Превод от английски: Николай Янев

bivol.bg