Най-малко 50 хиляди малки и средноголеми кравеферми ще бъдат отрязани от пазара през следващата година, защото са под прага на допустимите европейски стандарти за качество. За това сигнализираха представители на животновъдните асоциации броени месеци преди изтичането на дерогацията, предоставена от Европейската комисия (ЕК) на България за уеднаквяване на вътрешните стандарти с европейските.През 2009 г. Еврокомисията разреши извънредно удължаване на буферния срок, в който българските животновъдни ферми могат да продават на вътрешния пазар неотговарящо на стандартите краве мляко. Дадената отсрочка изтича в края на 2011 г., като през този период се очакваше фермерите да подобрят условията за производство и съхранение на млякото, така че да запазят бизнеса си.

Кабинетът определи тази отсрочка като успех и обеща през следващите две години да подкрепи бизнеса, така че малките животновъдни стопанства да инвестират в модерно оборудване, за да са конкурентни на пазара. Месеци преди края на 2011 г. дребният и среден бизнес е в положението преди две години, прогрес се наблюдава единствено при големите стопанства.„За съжаление, административните мерки за малките произовдители бяха прокарани едва от есента на миналата година. И това закъснение може да коства много на сектора, защото има опасност след 2012 г. половината от произвежданото в страната краве мляко да не се изкупува от мандрите“, коментира пред Investor.bg Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопроизводителите.

Защо българското мляко не е като европейското

Според евростандартите допустимият праг за съдържание на соматични клетки в кравето мляко е под 100 хиляди клетки на един милиграм суровина (приетите мерни единици за течност са в милиграмове).Тези качествени показатели се постигат само ако прясно издоеното мляко се охлади веднага до температура, която не позволява бързото развитие на микроорганизми.Преобладаващата част от дребните животновъди не разполагат с подобно оборудване поради ниските доходи от продажбата на мляко и невъзможността да обезпечат евентуалните си инвестиционни заеми.От браншовите организации предлагаха нормативно да се приложи румънският опит, където държавата е подпомагала създаването и оборудването на пунктове за изкупуване на млякото. Тези идеи обаче бързо увиснаха във въздуха, защото в преговорния процес с Еврокомисията България не беше предвидила подкрепа за животновъдството, затова и всяка подобна подкрепа би се определила като „недопустима държавна помощ“.

Животновъдите очакваха държавата поне да гарантира инвестиционните им кредити, така че да се осигурят необходимите условия за отглеждане на животните и за съхранение на суровината. Реално гаранционните схеми на фонд „Земеделие“ заработиха от края на миналата година, което е твърде закъсняло за финансиране на проектите им.Поскъпването на фуражите през последните две години допълнително натовари себестойността на малките ферми, в резултат на което стотици стопанства фалираха или се преориентираха към растениевъдство.Единствено фермите от първа категория успяха да инвестират, благодарение на добрата си кредитна история и възможността да бъдат финансирани от банките. В резултат на това за три години те увеличиха производството си и днес осигуряват 45% от годишната квота на страната. Тя обаче се оказва недостатъчна за нуждите на млекопреработвателните предприятия, които започнаха масово да внасят концентрат от Унгария, Полша, дори Румъния, за да покрият капацитета си и да произвеждат необходимите количества сирене и кашкавал за износ.

Какво е сегашното състояние на бизнеса

Общо допустимите количества краве мляко, които фермите могат да предлагат за преработка от мандрите и за директна продажба на пазара, достигат 1 млн. т. „Половината от това мляко се произвежда от стопанствата от втора и трета категория и ако до края на годината те не успеят да се модернизират, отпадат от пазара“, припомня Диляна Славова.

investor.bg