Скрит от столетия, древният град на Маите Холтун, Главата от камък, най-после получи полагащото му се внимание. Съставената триизмерна карта „изтри“ непрогледната вековна джунгла, обгърнала града, и разкри силуетите на почти стотина сгради, съобщава статия в „Нешънъл джиографик“, позоваваща се на научен труд, публикуван през миналия месец.Въпреки че местните жители отдавна знаят, че в онази част на дъждовната гора в Гватемала се крие нещо наистина голямо, археолозите едва сега имаха възможност да добият представа какво всъщност представлява Главата от камък.Чрез GPS и електронни технологии за дистанционно измерване археолозите успяха да очертаят местонахождението и големината на седеметажна пирамида, обсерватория, ритуално игрище, няколко каменни жилища и други структури.
Според ръководителя на изследването Бриджит Ковачевич, археолог от Южния методистки университет в Далас, някои от каменните къщи може и да се получили предназначението на погребални камери за най-ранните владетели на града. „Най-често учените търсят гробовете на царските особи в големите пирамиди и храмове – каза тя – но през втората част на Средния предкласически период, 600 – 300 години пр. н. е. – владетелят все още не е схващан като центъра на вселената, така че може и да бъде погребан в някоя обикновено къща“. Според нея това е вероятната причина, поради която толкова царе от Предкласическия период са „пропуснати“ от археолозите, които ги търсят в най-забележителните сгради.
Откриването на Главата от камък (наречен така заради намерените там гигантски маски) ща хвърли светлина върху организацията на по-провинциалните градски центрове, върху организацията на живота на маите извън най-големите метрополии като Тикал, който се намира на около 35 км на юг.В периода 600 – 300 г. пр. н. е. Холтун, който с дължина около километър и ширина към половин километър, е оживен среден по размер център на маите, приютяващ около 2 000 постоянни жители. Днес градът е погребан под няколко метра почва, а сле това и растителна покривка, така че не може да бъде видян от неподготвените. Дори и тристранната пирамида – някога от най-впечатляващите постройки на селището – сега изглежда като хълм, покрит с храсти“, даде пример Ковачевич. Тя предстяви откритията на екипа на срещата на Обществото за американска археология в Сакраменто, Калифорния.Всъщност градът е така замаскиран, че археолозите нямаха представа за съществуването му до началото на 90-те години на миналия век. Дори и тогава се досетиха за него по случайност – следвайки следи на иманяри, които са го открили първи. вероятно местните фермери са почистили част от растителността в опит да проникнат в града.
За крадците най-привлекателни са огромните триметрови хоросанови маски. Разкрити от крадците, докато последните копаели тунели из града, тези глави някога са украсявали някои от най-важните сгради. Според Ковачевич такива сложно и невероятно украсени маски са били подредени и от двете страни на стълбището на храма, което е декорирано с човешки фигури, ръмжащи ягуари и други форми. Предполага се, че в Предкласическия период сградите на Главата от камък са били украсявани предимно в червено, снежнобяло и синаповожълто.При специални събития, каквото е коронацията, в града са се събирали много повече от редовните 2 000 жители. Идвали са хора от околностите. Тогава въздухът около храма се е изпълвал с рядък дим, миришещ на тамян, а на върха на сградата тълпата е виждала изпълнения на танци и ритуали. Учените гледат по-надолу. те се надяват това лято да започнат разкопките на жилищните постройки и обсерваторията, както и, ако бъда възможно, да махнат напластената земна маса от главния храм. Чрез дълбоко проникващ радар трябва да се направят съществени уточнения на релефа на града. Там, където сканирането под растителната обвивка показва заоблености на релефа, радарът ще „види“ намиращите се отдалу сгради и ще очертае приблизителната им форма.