На днешния ден отбелязваме 9 май –Деня на Европа. На 9 май 1950 г. е направена първата стъпка към създаването на Европейския съюз, като в Париж, френският министър на външните работи Робер Шуман прочита пред международната преса декларация, в която се призовават Франция, Германия и други европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа стъпка към европейска федерация“. Затова на срещата на лидерите на ЕС в Милано през 1985 г. е взето решение 9 май да се чества като „Ден на Европа“. По повод празника у нас днес ще бъде издигнато знамето на Европейския съюз над сградите, в които органите на държавната власт осъществяват своите функции.

Варна се включва в отбелязването на Деня на Европа, съобщиха организаторите. Проявите ще започнат точно в 12.00 часа пред сградата на общината, където ще бъде тържествено издигнато знамето на Обединена Европа. Инициативите във Варна по повод най-значимия празник в живота на Европейския съюз ще продължат от 19.00 часа с голям Гала концерт. Сценаристът и режисьорът Кузман Попов се е погрижил да поднесе на публиката една динамична сценична визия, с елегантни декори, ефектни костюми и най-обичаните творби от великите европейски композитори Бетовен, Верди, Пучини, Росини и др. „Идеята е всички произведения, независимо от различната си стилистика и различни костюми от съответната епоха, да бъдат експонирани в една обща рамка, символизираща Европейския съюз с неговото културно многообразие.

Единствено на базата на взаимния обмен между националните култури на всички европейски държави е възможен и прогресът на съвременната европейска култура. Вярвам, че това послание на нашия концерт ще стигне до зрителите”, коментира изтъкнатият творец, създал много от знаковите постановки на Варненската опера. Гала концертът ще започне с българска музика – «Ръченица» от Петко Стайнов, ще продължи с «Хора на евреите» от «Набуко» на Верди, ария на Бътерфлай и дует на Бътерфлай и Пинкертон от операта «Мадам Бътерфлай» на Пучини, Каватина на Фигаро и дует на Розина и Фигаро от «Севилският бръснар» на Росини, Хабанера, Циганска песен и куплети на Ескамилио от операта «Кармен» на Бизе и др. Кулминационният завършек ще дойде с “Ода на радостта” от знаменитата Девета симфония на Бетовен, която се превърна в Химн на Европейския съюз. През 1823 г. за финал на своята Девета симфония Лудвиг ван Бетовен създава музика към произведението „Ода на радостта“ от Фридрих фон Шилер, като апотеоз на възвишената идея за братство между хората.

През 1972 г. Съветът на Европа приема „Ода на радостта“ от Бетовен за свой химн. Известният диригент Херберт фон Караян е помолен да направи три инструментални аранжимента – за соло пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър.
С универсалния език на музиката, този химн изразява идеалите на свободата, мира и солидарността, за които Европа се бори. През 1985 г. химнът е приет от държавните и правителствени ръководители на ЕС за Химн на Европейския съюз. Неговата цел не е да замени националните химни на държавите-членки, а да почете споделяните от всички тях ценности и тяхното единство в многообразието.

barometar.net