EUR
Зареждане ...
781 топонима и хидронима (имена на градове, местности и водни басейни) в Иран, образувани с основа български етноними са издирени от учени, които изследват темата години наред. Сред имената са балгхар, болгхар и родовите имена на древните българи кутигури, утигури, Дуло и т.н. Много от тях се срещат в България, Велики Булгар или Волжска България. Те са нанесени прецизно на картата. Получената карта позволява да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи.Доказано е, че кутиите (кутите) обитавали Иран през 3900-1200 г. пр. Хр. са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани от техния етноним “кути”. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия).
Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Търново, Варна, Бургас, Балкан и т.н.). Някой от тях се повтарят в 43 топонима в Иран с едно и също име, което се среща и у нас). Изследването на тяхното значение на фарси доведе до разгадаване на значението на имената на някой от тях, което е било загадка до днес.Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки.
Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.
Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя. Лектори на конференцията ще бъдат доц, д-р Я. Й. Шопов, доц, д-р Л. Цанков, Т. Ялъмов Х. Азади,
проф. Петко Димитров. Проявата е по инициатива на Институт по древни цивилизации, София. Секция по Морска геология и археология на института по Океанология на БАН, Варна
Ето и основните теми на конференцията:
Родствените връзки на българите с различни народи живеещи в Иран са изследвани с помощта на:
1. сравнителен анализ на роднинските термини и
2. генни изследвания
Изследван е произхода на тези връзки с помощта на:
1. Археологически изследвания за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран
2. Издирване на данни от писмени исторически източници за присъствие на древните българи в Иран
3. Изследвания на българските топоними в Иран и изработка на прецизна карта на районите в Иран в които са живели древните българи.Получените резултати недвусмислено показват продължително обитаване части от Иран от древните българи в дълбока древност, които са довели до родствени връзки на българите с някой народи живеещи в Иран.
Ели Маринова