5 месеца чакане пред полицията. Пред това са изправени стотици българи в Испания заради вълната имигранти от Африка. Либийци и египтяни са окупирали администрацията в Европа. Заради това нашенци, румънци и сърби не могат да се доредят до работа. По 300 чужденци регистрират всеки ден властите в Испания, оплакаха се пред „Стандарт“ нашенци, отишли на работа в Испания. „От България си уредих работа в Мадрид, извадих си всички необходими документи, които ми струват 1000 лева. Единственото, което трябваше да направя в Мадрид, е да се регистрирам в общината на постоянен адрес и в полицията, където дават личен номер“, разказа 35-годишният Иван Сотиров. Когато обаче отишъл в полицията в Мадрид, той получил номер с дата и час за регистрация. „Отначало не успях да разбера дали написаното е дата и час или просто номер. Впоследствие обаче ми обясниха, че ще ме регистрират в полицията едва на 24 октомври, защото се прави график за имигрантите“, обясни още Сотиров. Дотогава обаче разрешителните, които си е извадил за работа, няма да са валидни. „По-лошото е, че не може да работиш никъде легално без адрес и номер от полицията, което означава, че работата ми в Испания пропада“, обясни още българинът. Той допълни, че още над 50 българи всеки ден се сблъскват с този проблем. Част от тях обаче търсят решение в по-малки испански градове, където напливът на имигранти не е като в Мадрид.

Заради имигрантската вълна редица държави от ЕС като Франция и Италия поискаха повторно въвеждане на граничния контрол в Шенген. Данните показват, че европейците, преселили се от новите страни членки в старите, са много по-малко от пришълците от държави извън съюза, предимно от Африка и от Азия. Така например в момента във Великобритания живеят около 2,3 млн. икономически имигранти, от които едва около 1 млн. са от държави от ЕС. В опит да овладее тази тенденция през април Лондон въведе ограничения върху броя на икономическите имигранти от страни извън Евросъюза.Като цяло според статистиката на ЕК в момента в западноевропейските държави работят близо 5 милиона граждани на бившите соцстрани, малко над половината от които са българи и румънци. Сънародниците ни са концентрирани в Испания (168 000), в Германия (66 000), в Гърция (54 000) и в Италия (46 000).
Българите зад граница обаче са изправени пред сериозната конкуренция на работници от държави извън ЕС, особено при по-ниско квалифицираните кадри. В много от секторите като строителство, хотелиерство и ресторантьорство, в които най-масово са заети нашенците, собствениците предпочитат да наемат хора от страни извън Евросъюза като Индия, Пакистан и Афганистан заради по-ниските им изисквания към заплати и условия на труд. Това обаче не важи за висококвалифицирани професии като лекари, икономисти и IT специалисти, където нашите кадри имат сериозни шансове заради по-доброто си образование и вече изграденото си име.

standartnews.com