По-миналата седмица шведското списание „Амелия“ съобщи, че търси да назначи пътуващ дописник (пътуваща дописничка). Срещу заплата от почти 4000 евро месечно той/тя да обикаля света и да праща дописки, след като „вкуси атмосферата“ в разните морски курорти, хотели, плажове, марини. Той/тя трябва: Да е добър/добра в плуването и в подводния риболов с акваланг. Да кара водни ски, яхта, сърф, уиндсърф, кайтсърф. Да се подлага на предлаганите в съответния курорт козметични и здравни процедури – сауни, масажи, кални бани и не знам какво още. Да чете книги на плажа, да говори езици и да общува с другите летовници, да купонясва с тях, за да „вкуси атмосферата“.

Не е ли това най-хубавият занаят на света?

Не знам. Знам само, че в България условия за кайтсърфинг има в село Лозенец, че кайтсърфистите не „вкусват атмосферата“ на футболните стадиони и тенис мачовете, не пият, не пушат, не купонясват, лягат си по здрач, стават преди зори, когато може би ще видят зеления лъч и ще разберат дали не идва лошо време („лошо време“ те наричат безветрието) и техните жени хъката-мъката се примиряват да си лягат едновременно с кокошките, без да „вкусят атмосферата“ в увеселителните заведения..

Не знам кой е най-добрият занаят. Момченце, какъв искаш да станеш, като пораснеш? Калайджия, шивач, войник, шпионин. Tinker, Tailor, Soldier, Spy.Тази песенчица (this Nursery Rhyme) я пеехме в английската забавачница. Освен калайджия Tinker май значи и нещо като Bricoleur, или Monsieur Bricolage, както се именува сега една търговска верига. Сиреч човек, който майстори или поправя туй-онуй. Сега имало и компютърна игра Тinker, но аз не знам Tinker, нито други компютърни игри. Чета този форум, но не влизам в него и не желая да се науча как да влизам, мисля, че е нередно да влизам. Нито искам да усвоя компютърното пиратство, нищо че в махалата пеехме:

„Пират, пират,

пират е най-добрият занаят.

Моретата кръстосваме

и кораби плячкосваме.

Пират е най-добрият занаят.“

През 1974-а излезе романът на Джон льо Каре „Tinker, Tailor, Soldier“. Филмираха го с Alec Guinness в главната роля. Гледах филма в София на прожекция при англичаните; казах им, че харесвам Гинес и те, разбрали-недоразбрали, мигом ми поднесоха тъмно пиво „Гинес“.Пък аз наистина харесвах Алек Гинес. Също Шон Конъри като Джеймс Бонд,заради очарователния майтап на Джеймс Бонд с шпионажа. След прожекцията отидохме в апартамента на английския културен аташе. Апартаментът беше, като се спуснеш по улица „Върбица“ към канала на „Перловската“ към „Орлов мост“, дето преди се казваше булевард „Адолф Хитлер“, свърнеш вляво по „Върбица“ и току преди канала влезеш в кооперацията, където живееше английското културното аташе.

Току-що щях да напиша „културния аташе“ (в мъжки род), но предпочетох „културното аташе“ (в среден род), щото си представих, че ако тя беше жена, нямаше да знам какво да напиша – културната аташка ли? Както и да е.Културното аташе се прояви като културен домакин. Стъкна огън в камината, за да „вкусим английска атмосфера“, и професор Марко Минков изсумтя и нищо не каза, а жена му по едно време каза: „Става късно; с лумпенбуса ли ще си ходим?“ Жената на Минков ми обясни, че на немски лумпенбус значело последния автобус в полунощ, на който се качвали лумпените, но те нямало да си отидат с лумпенбус, а с трамвай номер пет, понеже живеели в къща малко преди Княжево вдясно.

– Камината може би създава „английска атмосфера“, но да не е в апартамент, а да е в къща, I mean to say – обадих се аз.
– I see what you mean, but you did not mean to say it of course – затапи ме професор Минков и тези му думи не ги превеждам, понеже не ги разбрах добре, нито сега ги разбирам добре.А в забавачката аз така хубаво разбирах, когато нашата Госпожица Мис ни пееше „Тinker, Tailor, Soldier, Spy“. Какъв искаш да станеш, момченце, когато пораснеш? Кой занаят ти най харесва?

Госпожица Мис ни четеше от списание „Readers Digest“, където имаше рубрика „Необикновени истории“. Как един човек развъждал плъхове, обучавал ги да намират касетъчните мини, разпръсквани от cluster bombs, и когато един плъх намирал такава миниатюрна мина, човекът награждавал плъха с кашкавал или със забравих какво и плъхът доволен се прибирал в клетката за плъхове да си изяде кашкавала или забравих какво. Този човек пътувал по света със своите плъхове там, където имало разхвърлени касетъчни мини, и той с неговите плъхове спасил много деца от осакатяване, понеже децата намирали красивите пъстрички минички и се осакатявали. Кучетата също били интелигентни и с невероятно обоняние, но плъховете били още по-схватливи, не лаели като кучетата, по-бързо се размножавали и този човек спасил много деца и ние всички решихме, че най-добрият занаят е да дресираш плъхове, да ходиш с плъховете по света и да спасяваш деца.

В католическата забавачница La chere soeur скъпата сестра също беше много добра. Там, понеже беше пансионат, тя ни кърпеше чорапите и не беше нужно да си бодеш пръстите с иглата като един tailor. Сестрата беше с колосано бяло боне. Тя ни четеше за Гаврош от „Les Miserables“ на Виктор Юго. Гаврош подслонил две изоставени деца в кухия корем на една статуя на слон и когато децата казали, че преди да ги изоставят, те били при Госпожица Мис и към „Мис“ Гаврош додава „кинка“ и става „мискинка“, аз не бях съгласен с Гаврош, но после му простих, понеже Гаврош го убиха на барикадата. В корема на слона нещо шумоляло и Гаврош обяснил на децата, че това са плъхове и той имал котка, но плъховете изяли котката и децата се поуплашили от тези плъхове, които ядат котки, но те се гушнали до самоуверения Гаврош, който им казал да спят. Не им казал да кажат разни „Аве Марии“ и „Патер ностери“. Ние в католическия пансион казвахме 23 молитви на ден – след ставане сутрин, преди първи етюд, след първи етюд, преди закуска, след закуска, преди първия учебен час, след първия учебен час и последната беше преди лягане. Ние заобичахме Гаврош.

Сега едни българи искат задължително вероучение в училище. Ръка за ръка вървят политическата глупост и лицемерие с религиозната глупост и лицемерие. Мен едни български форумци ме нарекоха „атеист“. Те не са виновни; толкова им е акълът. Във Ватикана имат акъл. Съобразявайки се с финансови и политически дадености, папата поляк до края на живота си го усукваше и не каза „Не е вярно, че българите се опитаха да ме убият“. Не го съдя; Бог да го съди, че той не опроверга политически мотивираната клевета на ЦРУ.

Tinker, Tailor, Soldier, Spy. Калайджия, шивач, войник, шпионин.

И шпионажът е занаят. Я какъв номер му скалъпиха на Доминик Строс-Кан, шефа на МВФ. Арестуваха го в САЩ за „сексуално посегателство“. Щото не бива да стане президент на Франция Доминик Строс-Кан, който не брани хегемонията на US доларите като международни пари. На карта са милиарди, трилиони.Доминик Строс-Кан не е някакъв си Симеон или Бойко Борисов. На Доминик Строс-Кан му скроиха тъп шпионски номер. Такива номера минават пред тъпаците по света. Българските тъпаци не се ли подлъгаха по БСП, по Симеон Кобургготски, по Бойко Борисов.

Не че няма умни българи във всички области. Професор Марко Минков, когото споменах в началото на това писмо, помогна на Валери Петров да преведе Шекспир на български. Марко Минков беше един от неколцината най-забележителни англисти и шекспироведи в света. Някой може да се учуди, че това е така, но той не трябва да се чуди. Има прецеденти. Най-добрият английски стилист е поляк (Дж. Конрад). Най-добрият познавач на английския език пък е датчанин. Казва се Ото Йесперсен (Otto Jespersen). Ужасно ми звучи. Като нашите йес пърсъни; да не ги изреждам. Потърсих Йесперсен в Google, за да се уверя, че той точно така се казва, но – ех, модерни времена! – излезе ми реклама за пищови за преписване на изпит в Пловдивския университет. В Google рекламирали и „бръмбарчета“ – слагаш си бръмбарчето в ухото и преписваш на изпит, без да те хванат.

Май само ако кандидатстваш в балетното или в музикалното, или пък в театралното или в спортното, не можеш с „бръмбарчета“. Бръмбарчето не може да ти подскаже как да направиш троен пирует, нито как да не свириш фалшиво.Госпожи и господа хуманитари и техничари, простете ми, че и едните, и другите ви обидих.Сега ще обидя едни, дето не прощават. Вярващите. Сега, макар че българите чезнат, един билюк вярващи православни българи искат вероучение в училище. Те, хем са православни и се кръстят и свещи палят, хем ти казват от коя зодия са, без да им мине през ума, че не може хем да си християнин, хем да вярваш в зодии, хороскопи и врачки.

О-о-о! Ама тогава и аз да дам моя принос към всенародното затъпяване. Е, няма да е мой личен принос, а ще е заемка от една книга. Книгата се казва „Шекспир“. Написана е от Антъни Бърджис. Преведена е от Димитър Стефанов. Предговорът е от професор Марко Минков, когото вече споменах. В тази книга се споменава за края на света. Сега казват, че краят щял да настъпи през 2012 година. В книгата на Бърджис е обяснено, че астрономите (астролозите) вярвали, че числата 7 и 9, както и произведенията им с нечетен множител са критични за живота на човека. Особено фатално било собственото им произведение и те го наричали „голямата климактерия“. Просто и ясно за желаещите всичко да е просто и ясно. Вземате си рождената дата, изчислявате си кризите в живота. После изчислявате кога е краят на света.После казвате, че сте християнин.

Димитри Иванов