Важна причина за емиграцията на българите е нежеланието на все повече от тях да живеят в родината си, стана ясно от изследване на БАН. През 2011 година най-желаните страни от напускащите българи са Великобритания и Германия. Те надминаха фаворитите от предишното проучване от 2007 година Гърция и Испания в предпочитанията на българските емигранти, заяви в интервю за телевизия „Европа“ доц. Веселин Минчев от Института за икономически изследвания при БАН.

– Някои електронни медии интерпретираха след вашето изказване, че 200 хиляди българи не искат да живея тук. Правилна ли е тази преценка?

Изследването ни е национално представително и информацията ни е много достоверна. Онова, което преценяваме е, че от 2007 г. 18 на 100 от трудоспособното население има желание за емиграция, сега 2011 г. това са вече 23 % калкулирано в намерение това да се случи в текущата година.

– Еднозначен ли е отговорът защо искат да напуснат страната?

– Отговорът никога не е еднозначен. Всеки сам взема това решение, но през последните години мотивите са икономически. Лично аз виждам краткосрочните икономически причини като по-високо заплащане. След това вървят семейни причини и други. Това, което изненадва в тези данни е, че през 2007 г. професионална реализация като мотив и събиране на семейства като мотив са били по-значими, отколкото са сега, което не е много благоприятно. Има и такива отговори – просто не желая да живея повече в България. Ето това, което ни изненада е, че сега този процес за този въпрос се вдигнал и в това отношение сме се върнали с десет години назад. Това има обяснение – икономическата криза, факт е, че сме член на ЕС, което открива много възможности, но беше изненада да се констатира, че 4-5 години след встъпването в ЕС хората имат такива нагласи.

– Икономическата криза е повсеместна. В този ред на мисли, ако един българин реши да напусне страната, на него ще му е еднакво трудно и извън страната ни.

Да, трудно ще е, но до много трудно има голяма разлика. В тези европейски страни с много висок стандарт има стабилни социални мрежи. Има функциониращи услуги и те са на по-високо ниво. Едно от добрите неща, които констатираме в изследването си, че хората, били в чужбина казват, че отношението на местните хора, администрация и работодатели към българите е много коректно. Това е нещо, което е атрактивно за всеки, т.е. криза – да, хората се връщат в България, но явно защитните мрежи в чужбина са стабилни. Има преориентация от Южна Европа към северна, най-вече към Великобритания.

– Кои са другите държави в челната петица?

– Германия, Испания, Гърция, Щатите, Италия са предпочитани в момента. Преди начело бяха Испания и Гърция и след това идваха Германия и Великобритания.

– Само кризата ли е причината българите да се връщат в България? Какво би върнало нашите сънародници обратно в България?

– Миграционните процеси са трайни нагласи. Въпросът ни за причините за завръщане много добре сработи. Напред излизат икономическата причина, свързана с кризата, но по-важни са причини, свързани със здравни и семейни проблеми. 47 на 100 от хората са със семейни причини за завръщането си. Около 20 % от хората биха се върнали повторно веднага, т.е. временно са тук. Ние сме стара нация и най-много ще спечелим от добрата комуникация с диаспората, ако има усет, политика към диаспората, активна комуникация с диаспората. Диаспората в Испания или в Германия, това са добре организирани диаспори, това са едни малки българии, които се развиват самостоятелно и те не се влияят от развитието в България.

– Не е ли по-добре тези наши сънародници, бидейки там, те помагат повече на България, отколкото са тук, защото те помагат и изпращат значителна част от доходите си в България, т.е. стимулират по някакъв начин икономиката.

– За предпочитане е да изнасяме капитали или стоки, когато това не се случва, хората напускат. Няма как по друг начин да се вържат любимите на неолибералите баланси. Няма нищо лошо в това, това си има цена за страната, но има и ползи, които наистина не са за подценяване.

– Защо един българин, специалист, дипломиран примерно инженер, живее навън, предпочита да работи нискоквалифицирана работа, но да е там, вместо тук, в България,където най-малкото, което е, ще попада в друга социална прослойка?

– За съжаление, доходите в страната остават на много ниско ниво, това е причината. След влизането ни в ЕС и отпадането на забраната за работа на българите, нещата започват да се регулират предвид квалификациите на емигрантите.

– Какви са средните доходи на емигрантите?

– Това, което имаме като данни, това са извадкови данни, т.е. приблизителни, 2007 г. средномесечното възнаграждение на наш емигрант е от порядъка 810 евро на месец. Има и доста хора, които са на ниво 400 евро и под него. Сега средномесечните възнаграждения са нараснали – към 900 евро и другото, което нараства, е продължителността на пребиваването в чужбина – от 13 на 18 месеца. И нещо ново като тенденция, виждаме, че хората започват да спестяват в чужбина – това са оценки за 2011 г.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

EkipNews.bg