Димитър Гронев е политически психолог. Известен е като „червения шаман“, бивш член на Висшия съвет на БСП и партиен анализатор. Участвал е в редица предизборни кампании на социалистите. Какви грешки правят политиците ни с непремерените си жестове пред очите на електората, Дартс нюз попита Димитър Гронев.
– Г-н Гронев, владеят ли езика на жестовете бг политиците?
– Откъде да го знаят – няма кой да ги научи. Това не е толкова значима проблематика, но в определени моменти някой неподходящ жест може да изиграе лоша шега. Имиджмейкърите обикновено стигат до „внимавай с ръцете, особено пред тв екрана, не прави еднотипни движения“. Например дясната ръка се отваря към хората по един и същи начин – това го има при президента Георги Първанов. Тогава се получава т.нар. на професионален език „образ-вампир“, защото засмуква вниманието към думите. Човек не слуша посланието, а несъзнателно брои колко пъти ще се появи повтарящия се жест. Казваш си: пак, пак, пак…Съветът към политик, който не може да преодолее натрапващи се жестове, е да държи химикалка в ръцете си. Тънкостите на професията казват и, че преди тв изявление не трябва да се яде грозде и да се пие вода – вероятно заради някакво преглъщане или киселини. Важно е и гърбът да се държи изправен пред камерите.
– А Сергей Станишев какви грешки прави пред камера, дразни ли и той с нещо като Първанов?
– Не давам съвети, а и Първанов не ме дразни. Жестът му по-скоро забавлява: казваш: „хайде, направи го пак“ и той го прави. Но такива жестове лесно могат да се отстранят.
– Кои политици правят най-много грешки?
– Всички. Например – говорят двама съмишленици, убеждават „задено сме, за едно и също се борим“ и изведнъж единият започва да подкашля. Знак , че единството не е съвсем истинско. Друго неизказано послание – застават на повече от 1,20 м един от друг. Явно, не могат да се търпят, каквото и да казват на аудиторията.
– И как го казват – трябва ли политиците да започнат да подражават на стила „Борисов“ в общуването си с хората?
– Стилът „Борисов“ се основава на позната схема, която се свързва с един изследователски колектив, казва се Холандер. Казва: като се стремиш към властта и след като я получиш, трупай идиосикразни кредити. Това означава такова отрицание, че само като си помислиш за нещо, да се изприщваш. При г-н Борисов това е говоренето за комунистите. Убиха дядо ми, хърляха хората на свинете… Но Холендер допълва: експлоатирай тези кредите по нетрадиционен начин. Това е интересното при Борисов. Той казва: Сергей ми написал писмо, та ние да не сме гаджета. Аз съм написал едно писмо – до мама от казармата. Борисов определено се различава от т.нар. стила „Пирински“ – дълго изречение, докато стигне до средата и човек го заболява глава. Стил на говорене, който прилича на писане – такова нещо не върви в политката.
– А върви ли криенето на кандидатите за президент?
– Това не издигане на кандидати се основава на страх – да не ги залеят с помия, ако бъдат издигнати рано. Грешка според мен. Какво пречи да се направят досиета на потенциалните кандидати и отрано партиите да са подготвени. Има една схема от 83 критерии, по които да бъде проучен кандидата. Сред тях освен работа, семейство, приятели и т.н. се проверява дори има ли финансови и сексуални затруднения съответния човек, плаща ли си сам сметките. Представяте ли си по време на дебат за кметския вот да кажеш: ти през живота си една сметка не си платил, какви ще са ти отношенията с местния бизнес, те ли ще ти плащат. Или ученическият прякор: децата са много жестоки, когато дават прозвища. И кандидатът казва на хората за опонента си: Е, на него още от малък са му викали еди как си, какъв кмет ще става. /Смях./ Много неща се знаят предварително защо да се бавят номинациите!
– Възможно ли е България да има жена-президент?
– Всичко е възможно, но това у нас все още е пречка, затрудняващо обстоятелство. Българинът казва „от жена акъл не ща“, в мисленето ни действат традициите на Ориента.
– Кой ще победи на президентския вот?
– Президентският вот е като смокинов лист, зад който надничат местните избори. Защото интересите са там, където са парите.
Юлиана Ончева