Паразитирането върху гърба на ГЕРБ се превърна в обичайна практика на другите партии, но остава открит въпроса докога ще продължава? Когато са се вторачили в действията на премиера и партията му от БСП, СДС, ДПС и ДСБ всъщност отклоняват вниманието на хората от неразбориите в собствените си партии. Сега всички чакат кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ за президент, за да издигнат своите предложения и да ги натъкмят спрямо него. Нападат Борисов, че бавел кандидатурата, все едно те решават каква тактика да избере лидерът на ГЕРБ. В ДПС не виждат в какво се е превърнал лидерът им Ахмед Доган. Последните му публични изяви показаха, опиянен от себе си и алкохолните пари агресивен човек, който отдавна е загубил връзка с реалността. Човек повтарящ, като мантра че без ДПС не можело да се избере президент на България. Ще се окаже обаче че може и тогава Доган с подвита опашка ще трябва да се закопае отново в сараите си. БСП са в пълна кадрова криза и се чудят на кого да предложат да сложи глава на гилотината на президентските избори. Стефан Данаилов логично отказа да си направи политическо харакири, същото ще направят Костадин Паскалев и Жени Живкова. Като последен вариант остава Ивайло Калфин, който е толкова предан на Първанов, че е готов да се направи на Матросов. СДС и ДСБ, като бутикови партии не могат да се разберат за датата на вътрешнопартийните си избори, какво остава да имат шанс на президентските. Но Костов и Мартин Димитров не спират да атакуват ГЕРБ, вместо да погледнат в малките си партийки, за които няколко избрани кмета ще бъдат успех. Много интересно щеше да стане, ако ГЕРБ ги нямаше на политическата сцена- какво щяха да правят тогава БСП, СДС, ДСБ и ДПС? Биха погледнали в собствените си дворове, които са буренясали от минали провали, интриги, омръзнали до болка лица и липса на идеи.

barometar.net