Почти всички общински болници са на бесилката. Ръцете са им вързани на гърба, примката е стегната на шията, остава някой да бутне стола и да приключим с общинското здравеопазване. Това каза пред БНР д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защитата на правата в здравеопазването.Ако говорим за концепция за Спешна помощ трябва да знаем, че спешната помощ е болницата, спешната помощ не е линейка, заяви Кацаров.В болницата се извършват операции, диагностика, изследвания и т.н. Д-р Стойчо Кацаров запита какво ще прави филиала на спешната помощ в Провадия след закриването на болницата, след спирането на рентгена, закриването на хирургията и спирането на лабораторията.
Спешната помощ се превръща в едно микробусче за транспорт на болни хора до най-близката болница, която може да е на 50 или 100 километра, заяви д-р Кацаров. В Бобов дол, например, докато имаше болница лекарите работеха едновременно и в нея, и в извънболничната помощ. В момента, в който се закри болницата, извънболничната помощ се оказа твърде недостатъчна като доход и лекарите напуснаха общината.В следствие освен болнична помощ хората останаха и без извънболнична помощ, обясни д-р Кацаров. Следващата стъпка, която очаква той, е хората да останат и без общопрактикуващи лекари. Закриването на общинските болница създава тежки проблеми и огромна част от населението остава със силно ограничен достъп до медицинско обслужване, заяви още д-р Стойчо Кацаров.