През 2007 г. Ричард Шарп пребивава във Франция и открива „с интерес общностния дух на френските селища по време на гроздобера“. „Защо не и ние?“, пита се той. В Лондон, град, в който много жители имат собствени градини, „мнозина отглеждат лозе, но не знаят какво да правят с гроздето“, обяснява Шарп. В големите вестници е публикувана обява, в която се предлага на любителите винопроизводители да предават реколтата си на компания, а тя след това щяла да го превръща във вино. „Предизвикахме жив интерес“, спомня си той. Така е създадена компанията „Ърбън Уайн“ („Градско вино“). След като през 2007 г. са произведени само 20 бутилки розе, идеята бързо достига до британските градини. „Първоначално си мислех, че това е измама, че ще ми вземат парите и ще избягат“, спомня си Ан Уорнър. Но скоро тази пенсионерка от южните околности на Лондон вижда в начинанието средство да се отърве от десетките килограми грозде, с което не знаела какво да прави. „Опитахме се да си произведем домашно вино, но беше отвратително. Още си стои в шкафа до почистващите препарати“, казва с усмивка 60-годишната жена. Тон и половина грозде е било пресовано през 2010 г., като от него са били произведени 1300 бутилки. Всички 1200 бутилки, произведени през 2009 г., били продадени за 9 паунда (10 евро) бутилката за широката публика и по 8 паунда – за членовете на компанията. С тези пари „Ърбан Уайн“ едва успява да покрие разходите си. Днес сдружението с идеална цел има над 100 „винопроизводители“ – някои от тях дават само минимума от три килограма грозде, а други – до стотина килограма.

www.bgnes.com/