В петък, обявявайки СВОЯ кандидат за президентските избори, Слави пое непомерен риск, който може да се отрази пагубно върху кариерата му. Колкото и могъщо да е шоуто му – това личи особено, когато то преследва свои цели – този път рискът е прекалено голям.Преди време той застана зад кандидатурата на някаква дама от Варна. Тя обаче остана на почетното трето място в ония кметски избори, което едва ли е ентусиазирало Слави. Това си беше живо Ватерлоо. Сега авантюрата е много по-голяма, следователно и евентуалните загуби също ще бъдат големи. Ако в онзи случай потъна една варненска гемия, сега при неуспех ще потъне цял Титаник, понеже, според представата на Слави, Неговият кандидат е нещо като Титаник.
Слави е авантюрист, вън от съмнение, и това е добре в известна степен. Но дали си дава сметка, че неговото приключение, неговата битка и неговата чест са само и единствено шоуто? Чуждите каузи са нещо второстепенно – колкото и да изглеждат лъскави и привлекателни. Да се хвърляш по този начин с главата надолу в мътния вир на политиката е нездравословно. Не искам да повярвам, че в случая Слави се е подвел по каканиженето на разни социолози, които са интересни единствено с това, че почти никога не познават.

В Би Ти Ви вероятно са били изненадани от “избора” на Слави, поне си дадоха вид на изненадани. Обаче на следващата вечер и те представиха кандидата му – доста луксозно при това. А на по-следващия ден, за да бъдат последователни, пуснаха до медиите специално изявление, че кандидатът е лично на Слави, че неговото шоу е външна продукция и те не могат да се месят в политиката му.Щастливци – всички заедно имам предвид. Навремето на мен ми съдираха по две арменски и една българска кожа за доста по-дребни прегрешения. Само да си бях подал носа към политическата сцена – и започваха да ме щавят. Както и да е, вероятно не съм бил много забавен и това ги е дразнело.В централните си новини Би Ти Ви представи един доста пространен и дори пристрастен портрет на въпросния кандидат. Нарочно не му споменавам името, за да покажа колко съм обективен и безпристрастен, ехе.

Но ако някой недотам обективен зрител е гледал този портрет, сигурно се е попитал дали това е трайният подход на телевизията в подобни случаи и как е била отразена, например, кандидатурата на друг един претендент. Сега, в тия новини, бе казано, че кандидатът на Слави е едва ли не първият важен претендент за президентските избори. Но още на 3 март – преди цели 3 месеца – същата телевизия съобщи за митинга на една партия пред “Александър Невски” и щедро, с цели 9 реда, бе обявена първата кандидатура. При това на човек, който оглавява парламентарно представена партия.

А пък кандидатът на Слави изобщо не представлява никого – като изключим, разбира се, въобще цивилизацията – от Тутанкамон до Симеон С.Искам да кажа, че поне понякога фактите не трябва да се поднасят с гримасата, с която смучем незрял лимон. Както и да е.И еврокомисарят Кристалина Георгиева бе използвана, при това несръчно. Казаха ни, че била поощрила кандидата на Слави. Можете да гледате 100 пъти изявлението й и няма да откриете нито следа от поощрение.

Политическото месо прави медиите доста колебливи. За разлика от пилешкото.

Рада Домусчиева направи добро разследване за далаверите с това месо. Изобщо, Би Ти Ви е лидер в подобни разследвания, мога да изредя поне една дузина, и то по важни въпроси. Отделен е въпросът, че лавината от новини сякаш притиска новинарите и интересът им лесно изветрява. Дано да не се случи нещо подобно и с тази поредица.Останалите телевизии, включително и БНТ – обществената, нали така – пак останаха назад и в този сюжет. Неизвестно защо те се държат така, сякаш имат ангажименти към някой пилчарник, така да го кажем.

Пилешкото дава криле на репортерите. Тогава те забравят за зависимостите, в които газят, когато трябва да представят някой политически сюжет.Политиката ги разколебава и те не успяват трезво да претеглят внушенията, които формират. А пилешкото им дава крилете на свободата.Имаше един репортаж същия ден, в който търсеха сензации около записите на заповед, подписани – така се твърдеше – от някои членове на една партия.Ами, били са идиоти, подписали са. И сега плачат като вдовици за ласка. Но не е лошо да знаят, че на другия политически пристан пак трябва да подпишат нещо, без това пребиваването в политиката изобщо не е възможно.

Репортажът по този повод чоплеше всяка дреболия, която би могла да компрометира лидера на тази партия, обаче тъй и не успя. И съвсем накрая – С ПОЛОВИН УСТА – бе съобщено, че прокуратурата отдавна е проверила фамозната афера и не е открила нищо осъдително, цитирам: “Преди година прокуратурата е проверявала (договорите) и не е открила нищо нередно”. Стана ми много интересно – изглежда, сега от телевизията ще проверяват дали и в прокуратурата няма аферисти, които са подписвали записи на заповед. Така си казах, иначе защо беше целият репортаж.

Важното се изрича с половин уста. Неважното се изкрещява спекулативното се просъсква и пр.

Венелин Петков също оставя впечатление, че говори с половин уста – тоест много внимателно, много деликатно и пестеливо, обаче това не му пречи да е винаги разсъдлив и коректен. Знам вече донейде качествата му, обаче отново се изненадах от лекотата, с която разговаря – чрез телевизионен мост с Хага – за ареста на генерал Младич. Всичките му въпроси към сътрудник на секретаря на Хагския трибунал бяха прецизни, нефукливи, но извънредно точни, рядко виждаме така да се разговаря, и то на живо, по време на новинарска емисия.

Може да ви се стори прекалена оценката ми, но я се вслушайте в безкрайните бъбрения, с които ви заливат от сутрин до вечер. От тях човек може да запомни единствено пуйченето на водещите или гостите им, нагазили заедно в блатото на пустословието. Те не могат и да бъдат по-различни – затова и времето в телевизиите вече се разхищава най-безцеремонно. На човек, на когото само с благотворителна цел трябва да му отделят 30 секунди – понеже за толкова време ще разберат, че е напълно кух – те му отделят 30 минути. Това разхищение е пагубно и за публиката, и за езика и пр.

Да си призная един скорошен грях. Понеже нерядко наблюдаваме случаи на едностранчиво поднасяне и артикулиране на факти от световната политика, през последните дни реших да видя каква ще бъде съдбата на някои важни сюжети. И бях изненадан, че почти нищо не бе скрито – нито решението на Ролан Дюма, бившия външен министър на Митеран, да стане адвокат на Кадафи, нито убитите опозиционери в Тбилиси. Съобщено бе, макар и доста вяло, и за сензационната идея на президента Обама Израел да се прибере в границите си от 1967 година. Между другото, ето това е мярка за сензационност – не друго, не мрънкането на някой парясник от българска партия.

Факт е обаче, че и в тези случаи липсваха връзките с миналото на едно или друго политическо събитие, тъй като то, като всеки човек, също има биография и бавно узрява във времето. Помните колко екзалтирано бе посрещнат преди време Саакашвили – “нашето момче”, колко ярко бе подкрепян той от някои държави (какво пък е това, драги, защо си толкова мъглив) – и какво стана сега с него, какво го превърна в диктатор и сатрап.  Отговорът се дължи на публиката.

Както, разбира се, очаквахме и истински прозорлив коментар за фундаменталната реч на Обама, която ще създаде много грижи на света и най-вече на самия него. Да се скараш с Израел в навечерието на президентските избори е почти същата авантюра като тази на Слави.Вече липсват дискусионни студиа при подобни магистрални идеи за бъдещето на света. А дискусии се водят тъкмо тогава, когато няма никакъв смисъл от тях – по време на нашите избори, колкото отново да чуем някои вмирисани клишета нищо повече.Имаше и забавни неща през седмицата. Венелин и ГенаТрайкова си направиха удоволствието, като на 1 юни поканиха малкия Миро да води с тях новините. Беше трогателно, понеже Миро ни напомни за немалкото грешки, които доста сериозни водещи с претенции също допускат. Ако и това е била целта на експеримента, той беше много успешен. Щеше да е много забавно, ако с Миро разговаряше Юксел например.

А по време на директно включване от Атина Богомил Грозев трябваше да влезе в ролята на опълченец от Шипка, за да отблъсква набезите на някакъв демонстрант с дрипав лозунг, който се навираше по всякакъв начин в камерата. Но нашето момче се справи блестящо. Надпреварваше се смело за вниманието на оператора, като нито за момент не спря коментара си, не направи никакви лапсуси и дори се усмихваше. Дребен епизод, но Богомил си свърши работата. Някой по-превзет негов колега сигурно щеше да примира театрално, да иска помощ, да се позовава на невъзможните условия или просто да избяга. А накрая да претендира и за награда от “Репортери без граница”. Богомил е готов за предната линия на всякакви събития.

От “Позитано” вече съвсем са се въодушевили, ако използвам една по-любезна дума – прерязаха лентата на въображаем завод за отпадъци, който Бойко трябвало да построи, но забравил. Бяха си довели и четирима разгърдени оркестранти, които свиреха “Камъните падат”. И очевидно ги теглеше не толкова към “Интернационала”, колкото към софрата. Плачевна гледка са тия розови хепънинги на БСП.Преди време в парламента носеха снимки на Бойко – той пък влетя да им дава автографи. Сега беше още по-жалко. Чрез подобни пластмасови прояви политиката съвсем се изпразва от съдържание.

Не ми хареса едно фраза на Митко Бербатов – знаете отношението ми към него, то е повече от повече. Но защо му беше да се извинява на “българите”, че не е играл на финала на Шампионската лига – какво общо имат те, и откъде-накъде ще им се извинява, това вече е куртоазия извън мярката. Бербатов е много рафиниран и възпитан човек, но това беше излишно. Извинение към народа, особено когато си личност от подобна величина, се поднася в крайни случаи, не повече от веднъж през живота ти. Да не би сега другият Миро – министърът на земеделието, да трябва да се извини за фамозния стандарт “Стара планина”. Още когато го въведоха, написах, че са ни нужни не стандарти за месо, а за човещина. И понеже ги няма, и понеже няма откъде да внесем нови предприемачи, които да не са натъпкани и те със соя, винаги ще бъдем лъгани – днес със соя , утре с вода и тъй до края на света.

Спасението е в това да не секва лесно любопитството на репортерите и техните работодатели към делничните измами, колкото и отегчителни да изглеждат те. Може да се направи вече цяла антология на аферите, които само напоследък бяха повърхностно разследвани и сетне набързо забравени. Може да се каже дори, че сме зарити под грамади от подобни безобразия, дори сериозните новини едва си поемат въздух изпод тях. И вече сме свикнали с това и го приемаме като неизбежна част от нашето Нищо. Всичко подозрително бързо се претупва. Какво стана с “дупетата”, с боклуците в кренвиршите, какво става с онзи фамозен мобилен оператор, на който дори името не смеят да споменат, за да не си оттегли рекламите от медиите. Няма да го направи и той, и всички останали. Но пък ще ви внуши усещането, че също сте някакви дупета.

Кеворк Кеворкян

В. Труд