След 16 години отсъствие от българския книжен пазар „Ентусиаст“ връща творбите на Никос Казандзакис у нас.Издателството получи правата за издаване на книгите на най-коментирания гръцки автор и в началото на месец юни публикува едно от най-популярните му произведения – „Рапорт пред Ел Греко“. Книгата излиза в поредицата Enthusiast Vintage в чудесния превод от гръцки език на Георги Куфов, удостоен с най-високото гръцко отличие „Златен кръст на Почетния легион“ за своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България именно заради преводите си на произведенията на Казандзакис. През есента „Ентусиаст“ ще публикува и световноизвестния роман на Никос Казандзакис – „Алексис Зорбас“.
Доминиращо в творчеството на Никос Казандзакис е посвещаването на теми, които засягат всеки един човек – отвъд граници, отвъд раса и цвят на кожата, отвъд етнос и религия, отвъд политически пристрастия. Книгата „Рапорт пред Ел Греко“ не е точно автобиографична, въпреки че често е посочвана за такава. Казандзакис сам потвърждава това, споделяйки: „Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.“
В предговорът към книгата Христо Куфов, син на Георги Куфов и председател на Международно дружество „Приятелите на Никос Казандзакис – секция България“ пише: „Държите в ръце една от най-необикновените книги във вечната библиотека на човечеството – „Рапорт пред Ел Греко“. Тя е сурова, лъвска храна за ума, душата и сърцето. Подобно на библията, не се чете на един дъх, но няма нищо общо с нея, макар да отразява отношенията на Казандзакис с Бога, и в този смисъл навява асоциации за изстрадана, сътворена от самия него библия. Тя е най-дълбокото и най-философско творение на големия човеколюбец… Написана е от свободен, мъжествен човек, обсебен от неутолим копнеж по непостижимото, от непреклонен бунтар, който през целия си живот има безстрашието да се бори с Бога и дързостта да отиде отвъд него, за да надзърне в бездната на великото Нищо… “
Първоначално книгата е била озаглавена „Писма до Ел Греко“, но през 1955 г. Казандзакис променя заглавието на „Рапорт пред Ел Греко“. По този повод той пише в писмо до своя близък приятел Пантелис Превелакис: „Книгата, която пиша, ще се казва „Рапорт пред Ел Греко“. Рапорт във военния смисъл на думата – на офицер към неговия Генерал. Ще бъде и един вид автобиография. Казвам ти, аз се подготвям. …Понякога усещам, че времето наближава. Вече започнах да се подготвям.“
А през 1956 г. в писмо до друг свой приятел – Йоанис Какридис – Казандзакис споделя: „Колкото повече остарявам, толкова по неудържим ставам. Това, което се е случило на Греко, се случва и на мен; последните ми работи са изпълнени със страст, въодушевление и огън. Сега, докато пиша „Рапорт пред Ел Греко“, аз ставам едно с този Голям Критянин, към който се обръщам като към Кръстник.“ Няколко месеца по-късно в друго писмо до Какридис пише: „Преди известно време приключих книгата, но сега я пренаписвам. Това е изповед и изисква особено внимание. Всичките ми книги са своеобразна изповед, но тази – повече от всичко.“
Казандзакис често споменавал, че иска от Господ да му даде още няколко години на земята, за да завърши „Рапорта“. И съдбата му дава тези години. През септември 1956 г. той пише отново до Превелакис: „Не трябва да се тревожиш за мен; докато духът ми се държи, тялото няма друг избор, освен да му се подчини; знаеш ли, аз реших да си отида от този свят на 83 години; имам още няколко години, най-добрите, искам да кажа – най-зрелите години, и нямам намерение да ги пропускам. В момента се чувствам много добре, работя; пренаписвам „Рапорт пред Ел Греко“. Книгата излиза четири години след смъртта на Казандзакис – през 1961 г. Издадена е от втората му съпруга Елени и приятелят му Пантелис Превелакис. Когато „Рапорт пред Ел Греко“ излиза във Франция, Марсел Брион, член на Френската академия, пише във в. „Льо Монд“, че Казандзакис умее да вижда свещеното във всяко обикновено нещо, което ни заобикаля.