Цончо Родев е роден на 9 юни 1926 г. в гр.Провадия. Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат, депутат в XXIII-тото Народно събрание. Убит е веднага след 9.9.1944, а впоследствие е осъден на смърт от т.н. Народен съд. Цончо Родев завършва основно образование в родния си град и гимназиално – във Варна, след което завършва право в Софийския университет. Като син на убит от Народния съд няма право да практикува юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Автор е на  исторически, фантастични и приключенски романи и повести за деца и юноши.Почетен гражданин на Провадия и Сливен. Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов” (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински” (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006). Цончо Родев е автора на романите „Черният конник“,„Изпитание“, „Наричаха ме Желязната ръка“,„Мечът на непримиримите“, „Тътени“, „Бурята“, „И стана ден“, има издадени
сборници с разкази и повести.

Трудна житейска и завидна литературна съдба има синът на “народния враг” – изгонен от дома си, бит и изпратен в лагер, но книгите му успяват да намерят най-пряк път към читателя.Цончо Родев е уникално явление в нашата литература, един от най-интересните автори на исторически романи. Скоро навършва 84 г., но впечатлява събеседниците си със своя удивително свеж ум. Разговорът с него е неповторимо изживяване, макар и да носи отпечатъка на горчивината от един живот, изпълнен с жестоки страдания.

Баща му е осъден на смърт и убит малко след 9 септември 1944 г.,като „враг на народа”. Цончо Родев не само изгубва баща си, но и получава зловещото клеймо „син на народен враг”. Оттук нататък тежките моменти в съдбата му изобилстват – той е изгонен от дома си, дамгосан и отхвърлян, бит, изпратен в лагер. Въпреки сериозните пречки успява да завърши право, но няма нито един работен ден като юрист. След дипломирането си започва да търси работа, каквато и да е работа, но безуспешно. Отказват да го вземат в пощата като пощальон, дори и като работник на строеж. Всички врати са затворени пред него. И все пак по чудотворен начин се отваря една единствена врата – тази, която му донася реализация като писател.

Въпреки клеймото, намират се хора на ръководни постове в държавата, които оценяват неговата писателска дарба и му дават зелена улица. При това той никога не се е опитвал да спечели силните на деня, пишейки за социализма, героите му са все исторически личности. Има ли по-красноречиво доказателство за таланта на един творец от това да получи признание с клеймо на челото в едни времена, в които се слага знак на равенство между качествата на личността и нейната политическа благонадеждност.

Щастливи стечения на обстоятелствата позволяват на Цончо Родев да започне да печата своите романи в огромни тиражи и всичко се разпродава бързо.Неговите книги по своята увлекателност съперничат на най-популярните художествени исторически творби, създавани до днес. Много от тях спадат към детско-юношеската литература – носят младежка наивност и чистота, но тяхната увлекателност мигновено завладява и зрелия човек.

Трудно е да се откъснеш от романите на Цончо Родев, ако веднъж ги зачетеш – те приковават интереса на читателя и не му дават почивка до края. Сюжетите са исторически и винаги със силен възпитаващ ефект върху младия читател.Подобно на героите на Дюма, героите на Цончо Родев са изключителни хора с рицарски дух и живот, изпълнен с приключения и превратности. И също като при Дюма неустоимо увличащото повествование ни въвежда по много убедителен начин в атмосферата на отдавна отминали времена с крепости и дворци, лъкове и мечове, тайнствени конници и легендарни предводители, благородни пориви и унищожителни интриги.

За щастие днес в почти всяка българска библиотека има по някоя от книгите на този забележителен автор, но трудно се намират неговите романи на книжния пазар, тъй като повечето от тях са издадени преди десетилетия, а и обикновено са били изчерпвани веднага.Многобройни са литературните награди, ордени, медали и отличия на писателя. Особено интригуващо е отличието „Мъж на годината” за 1997 г. от Американския биографски институт, „което получава за изключителни постижения и за благородния пример, който той дава на съвременниците си и на цялата общественост”.

Днес Цончо Родев е почетен гражданин на Провадия, неговия роден град – същата Провадия, от която е бил прокуден преди десетилетия, в ранната си младост. Подобна парадоксална превратност се среща и в съдбите на някои от неговите герои. Хайтов го смята за един от най-патриотичните ни автори и се учудва, че по онова време човек, който си е позволявал такава смелост, е могъл да живее в България.

Името на Цончо Родев не е свързано само с литературата и историята

Той е един от видните леководолази на България, прекарал хиляди часове под водата, воден от друга своя голяма страст – подводната археология. Изследвал е голяма част от черноморския ни бряг, за което получава почетна награда от гр. Царево, както и други отличия. Тази страна на неговия живот сполучливо допълва писателската му дейност, внасяйки в историческите му творби особено автентичен елемент.През 2006 г., когато Сухопътните войски честват своя 120-и рожден ден, по един брой от книгата на Цончо Родев „Изпитание” бива подарен на всеки отличник от тази армия като евангелие на българското войнство. Това е най-скъпото отличие на писателя до този момент.Неговата писателска съдба, за разлика от житейската му съдба, е завидна – всичко, което е написал досега, е издадено и се радва на голям читателски интерес. За жалост повече от десет години перото на този толкова български автор почива – спрял е да пише по причини, които нарича лични. Това обаче не ни пречи да се потопим в очарованието на незабравимите му книги и да преживеем неповторими вълнуващи мигове с приключенията на неговите герои, да погледнем света през техните очи и да почувстваме със силата на техните души какво означава България.

blitz.bg

barometar.net