Видовден е всенароден празник, който се отбелязва в България и Сърбия . У нас той е най-популярен в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни или на 28 юни, по нов стил.Религиозната същност на празника не е добре позната. Според едно народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „градушкари“) – Въртоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

В народната митология Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат. Празникът е един от най-самобитните и автентичниСпоред други поверия, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари — Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!“; На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето.Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани Саси) донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

Ден в който ще се направи равносметка, и ще се потърси отговорност, разплата. В по-друг смисъл : „Ще видите!“, „Ще видим!“, както и също „Ще дойде Видовден!“„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден.”