На проведена дискусия за бъдещето на пристанище Варна, кметът Кирил Йорданов с нетърпящ възражение тон каза на присъстващите, че нямат думата, защото не били урбанисти. От убедеността, с която говореше къде да се премести пристанището и опита, който е почерпил от водещи европейски градове, останах с впечатлението, че кметът има самочувствието на урбанист /специалист по градско планиране/. ,Но да видим аспектите, които обхваща тази професия и дали Кирил Йорданов, като кмет на Варна вече 12 години е изпълнил някои от тях.

1. Естетика

От изключителна важност за един урбанист е да притежава чувство за естетика и пример за това са така наречените
„градове-градини“, за които се е смятало, че са прекрасно място за живеене. Град-градина ли е Варна? Град ли е,
в който постоянно нарастващото население има нови територии за усвояване? Има ли хомогенност в морската ни столица между еднакви сгради, улици, материал на сградите, липсата на различни фасади и пр.? Отговорът е не. Във Варна се строи безразборно, без да се съблюдават архитектурни стилове, сградите са наблъскани една до друга и на много места, един блок буквално закрива предишния. В града има много изоставени къщи, грозни фасади, до блокчета строени преди 40-50 години са построени модерни сгради. Контрастът е убийствен, а за естетика и приемственост в архитектурата не може да става и дума. Пълна анархия, за която община Варна, която издава разрешенията за строеж има основна вина.  Цяла дирекция в общината не прави нищо за естетиката на града и персонално кметът Йорданов не е обелил и дума по проблема. Едва в средата на третия си мандат  градоначалникът разчисти няколко градинки от грозните бараки и сергии, но да беше видял ужасното състояние в което се намира площада до Общината – с разбити плочки, олющен фонтан, да се беше разходил по малките улички и крайните квартали да види за какви грозни гледки става дума.

2. Безопасност

С увеличаването на автомобилния трафик, войната по пътищата взема все повече жертви и по тази причина задачата на урбанистите е да разделят пешеходното от автомобилното движение, пресичането им на различни нива /подлези, надлези/ и да осигурят безопасността на гражданите. Няма да изреждам опасните кръстовища, на които постоянно стават катастрофи /за това до обръщача на тролеите пиша от години/, мръсните подлези, обещаните паркинги в центъра, митичната синя зона, огромните дупки по улиците, олющената боя на пешеходните пътеки, липсата на надлези и пр. Кирил Йорданов се гордее със „зелената вълна“ по сфетофарите, която направи в средата на третия си мандат, като кмет, ремонтирането на няколко възлови отсечки и това е. За калпавите кърпежи на дупките, с някакво подобие на асфалт, което изчезва на третия месец би трябвало да се срамуват, той и пътищарските фирми, които вземат милиони лева от общинския бюджет.

3. Интегриране на изостаналите квартали

Този аспект включва план и стратегия, изостаналите раойони /гета/ да се включат в пълноценния живот на града. Тук кметът не успя за 12 години да се справи с гетото в Максуда и то продължава да стои, като гнойна рана в центъра на Варна. Същото важи и за кварталите къщички, строени преди 50-60 години, които само бумът в строителството спомогна да бъдат съборени и на тяхно място да се построят нови блокове. Но дали ще доживеем циганската махала до фабрика „Христо Ботев“ да бъде интегрирана в морската ни столица? Едва ли.

4. Преустройство и обновяване

Този аспект включва преустройството и обновяване на сгради, улици, комунални съоръжения, водопроводи. Кърпежите на дупки по варненските улици не могат да се нарекат обновяване, защото стоят толкова грозно и неестетично, че човек има чувството, че са правени по време на война. За подновяване на водопроводната мрежа кметът не обелва и дума, защото била остаряла и трябвало милиони да се реновира. Но интересно как градоначалникът за толкова години не намери време да потърси пари от Европейския съюз? Йорданов не върви пеш по варненските улици, след като е валял дъжд и не си е намокрил лачените обувки в огромните локви и прииждащи потоци, за да вземе присърце проблема. Кметът се гордее с изграждането на кръговото движение на ул.„Атанас Москов”, кръговото движение до БМФ, разширението на ул.„Девня” и бул.“Цар Освободител“, промените, които направи от дома за красота „Лазур” към Червения площад, промените на транспортната схема, пускането на двоиците еднопосочни улици, зелената вълна, новата организация на „Сливница”, „Княз Борис І”, разширяването на Червения площад, на улиците „Колони“ и „Шипка”, на бул. „Мария Луиза”. Но за 12 години това ли е, което може да направи един деен кмет? Очевидно не, но ако попитате Йорданов, той ще ви каже, че това е максимума на възможностите му.

5.  Транспорт

По този аспект от градското планиране нещата са повече от трагични. Поради липса на стратегия във Варна няма къде да се паркира, тротоарите отдавна са заети от автомобили, трафикът е ужасен, а задръстванията ежедневие. Няма паркинги, надлези, които са решаващ фактор за транспортната схема на всеки град. Кметът повтаря от години за подземни паркинги, които си остават само във въображението му. За надлези никой не говори, синята зона е мечта, а подлезите са мръсни и натъпкани с търговски обекти.

6. Околна среда

Всеки гражданин иска да вижда паркове, градини, зелени площи във Варна, но видът им е меко казано ужасен. Кварталните градинки са занемарени, с изпочупени пейки, люлки и избуяла трева. След като по вина на кмета бе стопирано озеленяването на два големи района във Варна тази година, месеци наред те стояха без да бъдат поддържани. Градинкита до общината е в   плачевно състояние, а като плюс могат да се приемат подменените пейки в Морската градина, изграждането на няколко детски площадки и сравнително доброто поддържане на централни райони на Варна от озеленителните фирми.

7.  Светлини и шум

Едва ли има варненски архитект, който се замисля за тези два аспекта от градското планиране, когато проектира жилищен блок или административна сграда. Построяването на блокове до оживени улици, по които постоянно преминават автомобили е неизбежно в градски условия, но балконът ти да е надвесен над уличното платно е недопустимо. Шумът във Варна особено през лятото е невъобразим и няма контролен орган, който да взима мерки и да санкционира нарушителите. Единствените проверки, които правят от общината са на крайбрежните дискотеки, които въпреки забраните и глобите всяко лято не спират с високите децибели до малките часове на нощта. Светлинните табели, неонови реклами се поставят безразборно в града, а липсата на улично осветление е повече от безобразен факт в работата на общината и кмета. Тъй като живее в спокойна местност, добре осветена, с изрядно поддържана градина и луксозна вила, Кирил Йорданов няма как да разбере гражданите, които се лутат в тъмните улици на града. А пищното коледно осветление и новогодишна заря са само прах в очите на тези, които вярват, че лампи и фойверки могат да компенсират целогодишното бездействие на кмета и администрацията му.

Ако обобщя работата на Кирил Йорданов в сферата на градското планиране, смятам че той можеше да направи много повече за 12 години. Какво му е попречило си знае само той, но е факт че в град, като Варна с развит бизнес, модерно мислещи граждани и добра инфраструктура, с кърпежи, популистки ходове, некачествена работа /фрапантен пример – скъпите плочки на площад „Независимост“/ не се кметува успешно. И ако портретът на Йорданов стои до портретите на кметове, като Янко Славчев, д-р Ангел Пюскюлиев, Кръстю Мирски, Михаил Колони и другите градоначалници, които ще останат в историята на Варна, това е по-скоро тъжен факт, за недостатъчните усилия на един градоначалник да направи града си модерен и удобен за живеене.

Иво Югов
barometar.net