Трудни времена или нова рецесия. Това е дискусията, която се води тези дни от директорските офиси до местните търговски улици. Собственици на компании, работници и икономисти се опитват да определят дали американската икономика се е натъкнала на „легнал полицай“ или се е насочила към срив, пише в свой анализ за MarketWatch икономистът Хауърд Голд.Всички знаем, че растежът е крехък, безработицата не буди оптимизъм, а жилищният сектор … е-е, нека да си го кажем – вони. Ето защо в сряда големите компании на Wall Street, Международният валутен фонд, Управлението за федералния резерв – всички понижиха прогнозите си за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ за тази година.
Жилищното строителство остава в критично състояние, така че потърсих един от малкото хора, които видяха спукването на жилищния балон и финансовата криза да идват години преди те да се случат: Гари Шилинг, икономист и автор на „Ерата на намаляването на задлъжнялостта. Инвестиционни стратегии за десетилетието на бавен растеж и дефлация“ („The Age Of Deleveraging: Investment Strategies for a Decade of Slow Growth and Deflation“). И макар непреклонният му песимизъм да не ме изненада, то мрачната му оценка успя да направи това. „Предвиждам нова рецесия догодина,“ посочи той.
И подчерта, че не става дума за бързо завърнала се рецесия, тъй като вече са минали две години от края на последната рецесия и три години и половина от предишния връх на бизнес цикъла през декември 2007 г. Исторически, посочи той, икономическият растеж продължава около три години, особено в удължени цикли като цикъла, в който според него сме навлезли от 2000 година. Шилинг очаква съвсем нова циклична рецесия, която ще започне през 2012 г. На много американци ще им бъде простено, ако не могат да видят разликата между нея и възстановяването, което преживяваме. Шилинг има предвид следното – обикновено дълбоките рецесии, като рецесията, през която преминахме, са последвани от силно, неочаквано подобрение.
Този път обаче възстановяването бе „значително под необходимото равнище“ по неговите думи. „От първото тримесечие реалният БВП е малко над върха си през четвъртото тримесечие на 2007 г., докато предишните възстановявания на икономика след 13 тримесечия бяха доста над предишните си най-високи равнища“, писа той в най-новото издание на бюлетина си Inside. „Три години след пика (на кризата – бел. ред.) ние все още не сме се върнали, там където сме били“.
Затормозена икономика
Има основателни причини за това, извън особено тежките поражения, които нанесе финансовата криза. Шилинг посочи, че икономиката е като четирицилиндров двигател и възстановяването обикновено изисква и четирите цилиндри да работят. Те са потребителските разходи, заетостта, жилищното строителство и преобръщането на цикъла на запасите. Според Шилинг само последният компонент наистина се възстановява – т.е. компаниите, които напълно ликвидираха запасите си при рецесията, трябваше да ги възстановят, като увеличиха производството и наеха още хора, тъй като търсенето започна да се възстановява от най-ниските си равнища.
Потребителските разходи обаче се възстановиха само частично, концентрирайки се сред по-богатите купувачи. Всички други са потиснати от вялата конюнктура на трудовия пазар и слабия растеж на доходите и продължаващата катастрофа в жилищния сектор. Отчетохме известно подобрение при заетостта, макар и бавно напоследък, а тя не е достигнала равнищата от предишните възстановявания. Предприемачите са спрели да освобождават служители, но когато наемат някого, често това е при намален работен ден или временно.
Идва и жилищният сектор
Година след година мнозина предсказват дъното на пазара на жилищата (и за протокола аз бях един от тях през 2011 г.) и година след година цените на жилищата продължаваха да спадат. Шилинг, разбира се, не е сред оптимистите. Той всъщност очаква спад от още 20% при цените на жилищата, преди да ударим дъното през 2013 година. Понеже цените на жилищата в страната вече се понижиха с една трета спрямо най-високото си равнище, това означава, че ако Шилинг е прав, те ще приключат спада си на равнище по-ниско с ужасяващите 45% спрямо най-високата си точка от началото на 2006 г. Професорът от Йейл Робърт Шилер, съосновател на индекса за цените на жилищата Standard & Poor’s/Case-Shiller, има подобни очаквания.
Прекалено много къщи за продан
Според Шилинг всичко е заради запасите: той твърди, че има 2 млн. къщи на пазара, които хората искат да продадат, но не могат. Това свива строителството на новите жилища, които сега са около една трета от нормалния си брой от 1,5 млн. годишно. През четвъртото тримесечие на 2005 г. строителството на жилища достигна връхната си точка от 6,3% от БВП, докато сега е 2,2% от БВП. Това не е само дупка от половин трилион долара.Променливостта в сектора на жилищното строителство го прави важна сила в цикличното възстановяване, твърди Шилинг, а недостатъчното строителство му вреди. Допълнителен спад от 20% в цените на жилищата би увеличил процента на къщите, които струват по-малко от ипотеките си, до изумителните 40% спрямо сегашното средно равнище от 20%. Според Шилинг това ще свие капитала на притежателите на жилища до едва 8% от общата стойност на жилището спрямо сегашното равнище от 19% и 50% в началото на 80-те. Кредиторите иззеха 3,5 млн. американски домове от 2007 г., а Шилинг очаква още милиони изземвания през идните години.Ако това се случи, „знаеш какво ще причини това на потребителските разходи,“ каза Шилинг. „Това е рецесия – лесно е да се прогнозира.“ А когато жилищните пазари достигнат дъното, може да им отнеме десетилетие да се възстановят, както в Тексас след петролния бум или Южна Каролина след края на Студената война
Това би могло да означава растеж, който да не е на необходимото равнище – средно годишно увеличение на БВП от 2% – през идните години, предрича той. Правителството и Федералният резерв положиха огромни усилия за икономиката, а резултатът бе минимален. Шилинг посочва, че програмата на ФЕД за парично стимулиране на икономиката не свърши много работа, освен че вдигна цените на суровините и стимулира фондовите пазари. Освен това, според него, минибалонът на суровините вече се е спукал. По думите на Шилинг опитът на администрацията на Обама да „поправи“ пазара на жилища – с модификационната програмата за достъпни жилища (Home Affordable Modification Program – HAMP) – бе „злочест провал“.
Какво предстои
Бавният растеж ще накара политиците и от двете партии да „направят нещо“ през годината на изборите. „Ако икономиката продължава да е слаба през идната година, можем да имаме финансови стимули,“ ми каза той. „Политиците не искат за се изправят пред гласоподавателите при слаба икономика“, посочи той. Когато става дума за инвестирането, Шилинг се обръща към стар любимец: 30-годишните облигации, които сега са с лихва около 4,21%. „Мисля, че те ще спаднат до 3%“, добави той. „Мисля, че (10-годишните облигации) ще имат лихва от 2%. Миналата седмица лихвите по 10-годишните облигации бяха почти 3%. На ти, Бил Грос! (Бил Грос е създател и инвестиционен директор на най-големия фонд за инвестиции в облигации – Pimco – бел. ред.).
Естествено Шилинг не очаква нещо повече от акциите и препоръчва само книжа на високо ликвидни компании с изплащане на дивиденти. Разбира се, Шилинг не е непогрешим. Той предсказва дефлация от края на 80-те и съвсем не на шега – от 1998 г. Имахме два потенциално дефлационни епизода – през 2002 г. и след финансовата криза, но Фед успя да се справи бързо с тях. Шилинг бе голям песимист за акциите, като очакваше нови минимуми в началото на 2009 г. и до голяма степен не позна, че ще настъпи сегашният оптимистичен пазар. Така че той не е човекът, който ще определи кога ще бъде ударено дъното или ще разпознае оптимистичните преломни точки. Мисля, че ще минем само с по-бавен растеж, но без нова рецесия, благодарение на силната бизнес активност в чужбина и разходите на по-заможните потребители тук.
Неотдавнашните положителни отчети на компании като FedEx и CarMax показаха, че икономиката може да не е в толкова лошо състояние, колкото си мисли Шилинг. Колебая се обаче да го критикувам в областта на жилищата, където постиженията му са блестящи. Затова прогнозите му би трябвало да са почти еднакво отрезвяващи и за собствениците на жилища, и за инвеститорите и за взимащите решения.