Кризата в Гърция, високата инфлация и високите административни разходи на всеки 100 лева кредитен ресурс надуват лихвите в България. Като добавим и по-силната ни зависимост от външно финансиране, цената на кредита в България преди началото на кризата и в процеса на възстановяването от нея е значително по-висока в сравнение със Словакия, Чехия, Гърция и Полша – „отличниците” в Централна и Източна Европа.Това е основният извод от доклад на УниКредит Булбанк за цената на кредита в национална валута в 10 страни от региона – Гърция, България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша,  Румъния и Словакия, сравняващ лихвите по корпоративни, потребителски и ипотечни заеми от 2007 до 2010 г.

Високата инфлация изтласква нагоре лихвите по депозитите, за да се създадат достатъчно стимули за вътрешните спестявания, поясни Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Това обаче не се отразява положително върху цената на заемния ресурс.

По-високата инфлация влияе негативно и върху структурата на финансирането, като ограничава дела на срочните депозити. Така пропуснатите ползи при спестяване в безсрочни депозити са по-големи, допълни Павлов.В доклада на икономистите от УниКредит Булбанк се посочва още, че страните, преминаващи през по-силно изразен кредитен бум, каквато беше България, са изключително зависими от външно финансиране. Така, след началото на кризата, те трябва по-бързо да редуцират задлъжнялостта си, а това води до негативно влияние върху финансирането.

Процесът на нормализиране на лихвите в България е силно затруднен и от дълговата криза в Гърция, допълни Кристофор Павлов. Заради притесненията около задлъжнялостта на Атина някои инвеститори са по-изнервени, а това доведе до ограничаване на капиталовите потоци, включително и за българската икономика, и до по-ниска ликвидност, поясни той.У нас са и най-високите разходи за гарантиране на влоговете, а като общ относителен дял на административните разходи за 100 лева кредит България се нарежда на второ място от десетте изследвани страни.Изпреварва ни само Румъния, допълни главният икономист на УниКредит Булбанк. По разходите за персонал се нареждаме на трето място след Румъния и Полша, а по дял на другите разходи за 100 единици кредит – отново на второ място, но този път след Словения.

Високият дял на административните разходи от УниКредит Булбанк обясняват с по-ниските възможности българската банкова система да прави икономии. Те са резултат от по-ниското ниво на банково посредничество в страната, недостатъчно добре развитите финансов и капиталов пазар заради малките мащаби на икономиката, както и слабата конкуренция между банките. По-високата цена на кредита у нас до известна степен може да се обясни и с рамката на провежданата парична политика, се посочва още в доклада. Заради валутния борд България не може дори временно да води парична политика, позволяваща по-евтин заемен ресурс, поясни Кристофор Павлов.Той обаче добави, че валутният борд е ограничил проникването на кризата по други канали заради фиксирания валутен курс у нас.Според икономистите на УниКредит Булбанк като цяло подходът на банките към ценообразуването на кредита в отделните държави от Централна и Източна Европа е един и същ, тъй като финансовите институции са глобални.

Те обаче се адаптират към местните условия, като отчитат развитието на икономиката и конкуренцията на местния банков пазар. Затова се стига и до подобни „нюанси” в цената на кредита.Според Павлов процесът по нормализирането на лихвите в България ще бъде продължителен заради комплексът от фактори, който влияе върху цената на финансирането. По думите му по-силно влияние върху лихвените проценти в България имат външните, отколкото вътрешните фактори.Наблюдаваните в периода 2007 – 2010 г. кредити обхващат общо 43% от кредитите във всички изследвани страни и 44% от отпуснатите в България заеми. За проучването са ползвани данни на Европейската централна банка, която разполага с цифри само за кредитите в национална валута. Данните за всички останали кредити са твърде разнородни и трудно биха могли да се обобщят и да  служат като база за сравнение, обясни Кристофор Павлов.

Лихвите по корпоративните кредити в България в указания период и преди, и след кризата са по-ниски от тези в Румъния, но са значително по-високи от лихвените проценти в Словакия, Гърция, Естония, Чехия и Литва.По размер на лихвите по потребителските кредити с договорен матуритет до 1 година заемаме средната пета позиция.През 2010 г. номиналните лихви по ипотечни кредити в България остават по-ниски от тези в Унгария и Румъния, но значително надвишават лихвите в Естония, Гърция, Литва, Чехия, Словакия и Полша. Подобна е ситуацията при лихвите по потребителските кредити с договорен матуритет над 5 години.

http://www.investor.bg/