Известен е Принципът на Питър, че когато човек достигне нивото си на некомпетентност в дадена работа трябва да я напусне. Ако не го направи, той вече е вреден за фирмата или организацията, за която работи. Бърз поглед върху варненските политици показва, че голяма част от тях отдавна са достигнали своето ниво на некомпетентност и трябва да излязат в заслужена почивка. Например в Общински съвет-Варна има общински съветници, които карат три, четири мандата и са се сраснали със зала „Пленарна“ до степен, в която да не се отличават от интериора й.
Тези хора четат вестници, приказват си, стоят в разкрачени пози, подвикват като хамали от място и представляват тъжно-комична гледка. Ако избирателите, които са гласували за тях имат възможност да ги видят ще съжаляват, че са дали гласа си за тези местни „парламентаристи“. На последното заседание на Общинския съвет един от тях, след като не бе гласувана точка от дневния ред, която е искал, се спусна към микрофона и все едно е в кварталната кръчма се изрепчи: „Е, като ще си правиме напук: оспорвам гласуването!“ Няма да изброявам имената на тези пишман политици, проблем на партиите, които са ги номинирали е да осмислят поведението и неефективността им, като общински съветници и да не ги включват повече в листите си. В Общински съвет- Варна освен „старите кучета“ има и работещи хора, като председателят Николай Апостолов, който въпреки провокациите успява да води професионално заседанията и да вдъхва нужния респект сред колегите си. Прави впечатление, че политиците от ГЕРБ, които не са обременени от 20 години присъствие в политическия живот на града носят прагматичност, свежест и нови идеи в работата си. Областният координатор на партията за Варна и депутат, Павел Димитров е най-яркият пример в това отношение. За кратко време той успя да създаде добре работещи местни структури, младежко обединение и се наложи като авторитетен политик, чиято дума тежи. Като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, Павел Димитров с упорититостта и хъса си, успя да включи магистрала „Хемус“ в дневния ред на правителството и резултатът не закъсня. Европейската комисия одобри възможността да финансира АМ „Хемус“ и я включи в разширената актуализирана европейска пътна мрежа. Димитров се пребори и за планираното изграждане на естакада в района на свлачището на спирка „Трифон Зарезан”, което е безспорен успех за него и ГЕРБ-Варна. Давам пример с Павел Димитров, защото не е достигнал нивото си на некомпетентност, има визия за развитието на града и е човек на действието, а не на празните приказки. Защото политици-локумджии във Варна с лопата да ги ринеш, но ако се обърнат назад едва ли са направили и 1/1000 от това, което направи Димитров за няколко години. Критиците на ГЕРБ не могат да преглътнат, че той има ясна позиция за Общия устройствен план, преместването на пристанището, работата на общинската администрация и всеки актуален въпрос свързан с Варна. Какво правят общинските съветници от БСП, откакто загубиха мнозинството си в местния парламент, освен да бламират решения, критикуват безпочвено и се заяждат. Да, боли когато си изгубил властта, но ако си истински политик ще преглътнеш поражението и ще работиш в името на града, а не на партията си. Защото, докато бяха в опозиция от ГЕРБ, работеха за Варна и не изпадаха в дребнотемие и махленски прийоми. Сега от БСП трудно ще преживеят и ако Кирил Йорданов се яви, като кандидат на ГЕРБ на местните избори. Социалистите смятат, че Йорданов е едва ли не тяхна рожба, докато истината е друга – кметът е един от малкото в страната, който успя да си извоюва независимост в работата. Дискусионен е въпроса дали за 12 години във властта е достигнал нивото си на некомпетентност. Скоро Йорданов очерта най-важните проекти, които смята да реализира и списъкът е впечатляващ. Остава да видим дали при нов мандат ще довърши започнатото или силите няма да му стигнат.

Иво Югов

barometar.net