EUR
Зареждане ...
Интервю на Ели Маринова с Максим Ешкенази (2 част)
Ели Маринова: Липсва ли ви България?
Максим Ешкенази: Ами аз съм много често тук, понякога по 6-7 пъти годишно.Така, че не мога да кажа, че ми липсва. Но определено понякога ми липсват родители, брат, близки.
Е.Маринова: Ерген ли сте още?
М.Ешкенази: Да. Нямам и деца.
Е.Маринова: Някой ден ще имате. Заговорихме за гена във вашето семейство (в първа част от интервюто), ще държите ли да поемат по вашия музикален път?
М.Ешкенази: Определено ще им помогна да тръгнат по пътя. Вярно, че решението дали искат да продължат или да правят нещо друго ще е тяхно. И двата варианта съществуват в семейството на Бах, както и на много други музиканти. Но пък от друга страна в семейството на Ленард Бърнстайн няма никакви други музиканти. Така, че аз бих дал основа на децата си, а те ще преценят дали искат да се занимават с музика.
Е.Маринова: Идвайки си у дома, определено виждате промените и динамиката на процесите в България. Болшинството хора не живеят добре у нас. С няколко думи какво бихте им казал за преследването на мечтите и за труда?
М.Ешкенази: Първо да кажа, че всеки път като се върна в България има нещо ново построено или някой парк или бордюр е оправен, отворена е нова спирка на метро. Понякога поради гората не виждаме дърветата. Аз като отвън гледам нещата, определено има напредък. Цялата страна е по-светла и по-чиста. Напредък има и то със страхотни темпове. Тежко е, че има голяма безработица – над 11% -това е трагично. Но се надявам след рецесията всичко да тръгне по-добре.
Е.Маринова: Как релаксирате и се забавлявате?
М.Ешкенази: Аз съм пилот, много обичам да карам самолет.
Е.Маринова: Така ли, има ли нещо общо с музиката като усещане?
М.Ешкенази: Да, мога да кажа, че имат връзка – човек получава едно освобождаване, смъкване на всички стресове и проблеми, фокусиране върху най-важното.
Е.Маринова: Какво си пожелавате – първата мечта, за която се сещате?
М.Ешкенази: Имам желание всички деца в България да слушат или поне малко да са се докоснали до тази вълшебна музика – класическата. Това ми е мечтата.
Е.Маринова: Отношението ви към един от най-популярните у нас музикални стилове – попфолк?
М.Ешкенази: Музиката си е музика. Тя е изкуство, което директно говори със сърцето. Аз съм отворен към идеята, че ако на някого тази музика му харесва, защо да не я слуша. От друга страна ми се иска децата да имат възможност да чуят музиката, която аз обичам – класическата.
Е.Маринова: Проектът, към който сте устремен в момента?
М.Ешкенази: В момента „Фортисимо клас” ми е най-любимият проект. Има „Фортисимо фест”, който е фестивал в България, но ”Фортисимо клас” ми е много близо до сърцето, защото това е една образователна програма, която стартирахме миналата година с актьора Любо Нейков. Той е главен актьор, а Веско Пантелеев Ешкенази е цигулар, участва оркестър софийски музиканти, като моят брат Хари Ешкенази е ръководител. Идеята според мен е супер интересна. Изпращаме професионални училища девет пъти във всяка паралелка в 14 училища в София. Девет пъти професионален музикант ще посети децата от май до септември и ще има покаже техните инструменти – струнни, духови, ударни и пиано. Ще им се даде възможност да свирят, а после на един голям концерт всички ние, участниците в проекта ще го обобщим.
Към първа част от интервюто: