Широкоразпространената употреба на интернет търсачки и бази данни като Google и IMDb.com за намирането на информация води до отслабване на паметта на хората, според учени, цитирани от The Telegraph.Според проучването все повече хора разчитат на компютрите си като форма на „външна памет“.Според проучването, което изследва така наречения „Google ефект“, хората слабо си спомнят различни неща, ако знаят, че отговорите лесно могат да бъдат намерени.

Учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, откриват, че хората все повече избягват дискусиите с приятели и използват интернет като свой основен източник на информация.Експертите хвърлят вината за това върху популярните интернет търсачки като Google, Bing, Yahoo и базите данни като Wikipedia и IMDb.com, в който се съдържа информация за филмовата индустрия.Според професор Бетси Спароу, която оглавява проучването, „Ние влизаме в симбиоза в нашите компютърни инструменти и се превръщаме във взаимосвързани системи.“

„Ставаме зависими от тях в същата степен както към знанията, които получаваме от нашите приятели и колеги – и губим ако не поддържаме връзка с тях.“Човешката памет се адаптира към новите комуникационни технологии.““Ние не сме глупави празноглави хора, които вече нямат памет. Ставаме обаче все по-добри в това да помним къде можем да намираме различни неща и това само по себе си е невероятно,“ допълва Спароу.

Роди Родигер от Вашингтонския университет, който също е участвал в проучването, казва: „Защо да помня нещо, ако знам че мога да го проверя пак? В известен смисъл с наличието на Google и други търсачки, можем да прехвърлим част от изискванията към паметта си на машините.“

В проучването са приложени четири експеримента, в които са участвали студенти доброволци.Те първо са задали на 46 студенти от Харвард поредица въпроси от типа вярно-грешно базирани на факти от рода на, „Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му“, преди да им покажат думи в различни цветове.Когато думите могат да бъдат свързани с интернет, студентите отговаряли по-бавно признавайки, че обмисляли да потърсят отговорите в мрежата.

Други 60 студенти получили 40 изявления, които трябвало да наберат на компютър преди да им бъде казано, че информация или ще бъде запазена или изтрита.Учените открили, че хората, които вярвали, че информацията ще бъде запазена, е по-малко вероятно за запомнят написаното.В друг експеримент на 28 студенти от Колумбийския университет са задавани различни въпроси. Те имали правото да си водят записки, а учените открили, че те също имат проблеми със запомнянето на информация, която ще бъде запазена.

Според последния експеримент 34 студенти от Колумбийския университет си спомняли по-добре където точно са съхранили информация в папки на техните компютри, отколкото самата информация.Според професор Спароу засега е неясно какви ще бъдат ефектите от това в следващите години.Според нея интернет е заместил кръга от приятели на човек, където той обикновено би търсил информация.

„Те не си правят усилие да помнят след като знаят, че по-късно могат да проверят отново зададените въпроси, които са прочели“.“В момента това може да не е нищо повече от носталгия на този етап да ни се искаше да сме по-малко зависими от нашите технически приспособления.Идеята на професор Спароу за проучването дошла докато една вечер гледала филм и не могла да се сети за името на една от актрисите. Тогава тя прибегнала до Google, за да го намери.

profit.bg