„Фестивалите във Варна са безплатно ядене и пиене, почивка на плажа и тук-таме малко секс вечер“ – тези думи на общинската съветничка от „Атака“ Евгения Александрова,/ плод на личния й опит/ провокират да обърнем, макар и с неохота внимание на тази случайно попаднала в местния ни политически пейзаж особа. Амбициите на тази дама се простират далеч – тя кандидатства за директор на Варненската опера, за шеф на Радио Варна,за шеф на Регионалния телевизионен център, а напоследък мечтае за директорския стол във Фестивалния и конгресен център. Директор иска да бъде жената и това е! И ако партия „Атака“ бяха на власт нищо чудно Евгения да беше седнала в някой директорски стол. Дамата, която е член на комисията по култура в Общинския съвет наскоро отсякла: „Съвсем официално искам да кажа, че Илко Раев трябва да се пенсионира като шеф на ФКЦ и тогава съм готова да гласувам пари от бюджета, които да отидат там“. Евгения, не е зле да знаеш, че не можеш да стъпиш на нокътя на Илко Раев, като мениджър! Това че ФК изпитва трудности и премина на подчинение на София не ти дава право да поставяш ултиматуми и да мечтаеш за пост, за който нямаш нужните качества и квалификация. Ти си меко казано, случайно попаднала във варненската политика и ако хапещата охранители Цвета Георгиева бе направена депутат от Атака, за теб няма място под светлините на прожекторите! Пишем тези думи с цялото ни уважение към Варненска опера, Радио Варна, РТВЦ-Варна и Фестивален и конгресен център, на които Евгения иска да стане директор. И без да има пряка връзка с темата по памет цитираме откъс от разказ на Алеко Константинов: „Пази боже сляпо да прогледа!“ – казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца – простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие…“