„България поддържа „златната среда” по консумация на бира сред европейските страни. Най-много пиво се пие в Чехия, а най-малко – в Италия.” Това показва статистиката на Пивоварите в Европа, цитирана от Пиер-Оливие Бержерон, генерален секретар на европивоварите. Той бе специален гост на Съюза на българските пивовари по случай техния професионален празник – Илинден /20 юли/.

Как изглежда пазарът на бира в България?

У нас се произвеждат над 80 марки бира, като осем от тях са лицензионно производство и то от такива „бирени” държави като Чехия, Белгия, Германия, Холандия. Екзотичните вкусове на кехлибарения еликсир са новият хит в пивопроизводството у нас. Любителите на тези питиета могат да се наслаждават в летните жеги на бира със свежестта на текилата или лимона. Нов продукт на пазара е пшеничното пиво, известно на германците като „вайсбийр”. То е предназначено за ценители на нетрадиционните бири, защото се прави от пшеница и е нефилтрирано. За летните жеги бе пуснат и нов продукт, непознат досега на нашия пазар. Това е ябълков сайдер – слабоалкохолна напитка, насочена към динамичните млади хора. Въпреки новите видове бира, пуснати на пазара през това лято, българинът остава консервативен. Първенството печели светлото пиво с близо 99 процента от продажбите у нас. А над 60 процента от продадената бира е в пластмасови бутилки.

Как производителите се справят с кризата?

Оказва се, че официална статистика за това, колко бира е произведена в страната, има от 1888 г. – такава е правена дори по време на войните. Сравнявайки данните излиза, че 2007 и 2008 са били годините с най-висока консумация на пиво на глава от населението. „Нещо, което малко ни учуди, защото дълго време смятахме, че най-силните години са в края на 80-те”, каза пред журналисти Ивана Владимирова, главен секретар на Съюза на пивоварите в България. Консумацията на бира за 2010 г. е 67 л. на глава от населението. Употребата е намаляла, защото само преди три години тя е достигала до 74 литра на човек.

„За съжаление кризата засегна както продажбите, така и производството. Общо за периода 2009-2010 г. спадът се изчислява на 15 процента – обобщи Ивана Владимирова. – През този период, слаба Богу, българинът не престана да пие бира и както при повечето други пазари, продажбите се пренасочиха от по-високите ценови сегменти към по-ниските. Има ръст на продажба на пластмасови бутилки заради по-ниската цена и удобството за потребителите – еднократни и леки. От друга страна консумацията се премести от „студения” към „топлия” пазар, или от заведенията – към домовете. Една от основните причини е намалената покупателна способност на домакинствата, сравнително слабия туристически сезон, както и предлаганите пакетни услуги „ол инклузив”.

Последните две години се оказаха доста трудни за индустрията, защото както и при останалите бързооборотни стоки има спад в реализацията на пиво. Производителите обаче са доволни, че въпреки трудните времена са успели да запазят работните места в бранша. Стагнацията на пазара също не е пречка за инвестиции в разширяване на производството и нови продукти. „Защото кризата ще мине, а високото качество на българската бира трябва да бъде запазено”, коментира Ивана Владимирова. За петгодишен период инвестициите са почти 332 млн. лв. Пивопроизводителите са доволни, че от началото на годината имат 7 процента ръст, като най-силни за бранша са летните месеци. Какво ще отчетат за цялата година – засега прогнозите не са от най-оптимистичните. Въпреки това, „чашата е наполовина пълна”. „За първи път от две години насам няма спад на пазара, или както се казва на езика на маркетинга – „пазарът е равен” – доволна е от резултатите Ивана Владимирова. – Надявам се тази тенденция да се запази. Според прогнозите на изпълнителните директори на компаниите има вероятност за малък годишен ръст.”

Производителите на бира имат т.г. и друг празник – пивоварната индустрия в България навърши 130 г. Въпреки доказателствата, че по нашите земи са произвеждали бира още древните траки, славяни, прабългари, за начало на индустриалното производство на пиво в България се приема периода непосредствено след Освобождението от турско иго /1878 г./. Тогава предприемачи от Централна и Западна Европа, както и българи, получили образованието си там, откриват първите пивоварни фабрики в страната. Затова пивоварите смятат, че България е част от голямото европейско семейство на пивопроизводителите и бирата се е превърнала в своеобразен културен коридор за всички нас. Фактите го доказват. Българин ще заеме след месец „най-високия” пост в бирената индустрия! Той ще оглави пивоварната на „Карлсберг” в Непал – най-високото място в света, където се прави бира.

http://bnr.bg/