В нашето общество не е прието да проявяваме емоциите си. Затова ние преживяваме мълчаливо страха или гнева си, постискаме ги и се опитваме да ги прогоним дълбоко в себе си.А те се натрупват в своеобразни резервоари в нашето съзнание, започват да ни измъчват и да ни правят по-податливи на нови страхове и нов гняв.Как да се прочистим от тези емоции и да повишим устойчивостта си към емоционалния стрес?Психолозите определят три нива на емоционално развитие на човека.Първото ниво е потискане на емоциите, когато ние не си позволяваме да преживеем емоцията, а я потискаме и изпращаме дълбоко в съзнанието си.
Второто ниво е външна проява на емоцията, т.е. ние я показваме навън и съответно я преживяваме по този начин.Третото ниво е управление на емоциите, когато ние умеем да проявяваме емоциите си с полза за самите себе си (гнева използваме за борба, страха – за бягство, мъката – за възстановяване), а при необходимост можем да преживеем емоцията и без нейната външна проява (обърнете внимание: не да потиснем, а да преживеем емоцията).
С раждането си ние се оказваме на второто ниво от емоционалното си развитие. Проявяваме емоциите си, следователно, по този начин, ние ги преживяваме успешно и бързо ги забравяме. Особено силните страхове не могат да се преживеят веднага, но с тях можем да “поработим” и по-късно – само ако родителите могат да ни помагат. Нашите емоционални резервоари в детството са празни – те са готови за напълване с висшите емоции на радостта и любовта.Но с времето нас ни учат да потискаме нисшите емоции и да се “замърсяваме” с всичко потискано у нас. „Лошо е да се биеш” – и ние потискаме своята злост. „Не плачи като малко бебе” – и страхът аналогично се насочва към резервоара. оказват.
Какво да направим?
Първата стъпка е да започнем да проявяваме емоциите си. Сигурно ви смущава перспективата да се разплачете пред хората? Но спокойно можете да направите това насаме. Можете да си поплачете, да удряте с юмруци по стената, да се ядосвате на себе си, да скачате, да размахвате ръце – т. е. да проявявате всякакви емоции в зависимост от състоянието си. Само по този начин вие можете да се освободите от емоционалната „нечистотия” – проявявайки емоциите си и преживявайки ги. Ако сте си спомнили за стара обида – поплачете си. Ако сте си спомнили за омразен човек, овикайте го, изразете чувствата си.Освободените резервоари в съзнанието не трябва да остават празни. Така те бързо ще се запълнят със същите „нечистотии”. Вие можете да се предпазите от натрупването на нисши емоции, само ако напълните резервоарите с висши емоции – с радост и любов.
Напълно вероятно е, след викането и ругатните насаме със себе си да се разсмеете с глас. Смейте се от все сърце! Ако веселието не идва, постарайте се да си спомните положителните моменти от живота или просто помечтайте за едно светло бъдеще. Мислете за това, че сте красиви умни и забележителни. Любовта към себе си е първата задължителна стъпка към вътрешната хармония. Не напразно хората казват, че „който не обича себе си, не може да обича и другите”.Някои хора не могат да открият у себе си нищо позитивно и затова се нуждаят от помощ. Това може да бъде весел приятел, добър свещеник или опитен психотерапевт.След като се освободите от натрупаните емоции, вие ще започнете по-лесно да проявявате емоциите си пред хората. А незабавното преживяване на емоциите съществено ще облекчи живота и ще подобри настроението ви.