Хората преяждат не защото са гладни и не защото храната е вкусна. Този парадоксален извод прави професор Брайън Уансинк от Университета Корнел в САЩ, автор на книгата “Безумното хранене: защо ядем повече, отколкото ни се струва”.Тя е базирана на многобройните експерименти, които ученият е провел, за да определи защо и какви количества храна яде човек.
Според мнението на автора “вечно гладният човек е жертва на обстоятелствата: семейство, приятели, съдове, опаковане на продуктите, размери на масите и други фактори, на които обикновено никой не обръща внимание”.Интересен и показателен например е изводът, който проф. Уансинк прави по отношение на сладоледа: “Ако 100 г сладолед бъдат поставени в малка чаша, то на лакомника ще му се стори, че в нея има много сладолед. Ако същото количество бъде сложено в голяма чаша, сладоледът ще бъде “малко” и човекът ще поиска допълнително”.
Книгата е базирана на изследвания, проведени от екип от 63 експерти и основният извод в нея е, че основната причина за преяждането всъщност е чисто психологическа и няма пряка връзка с чувството за глад или вкуса на храната.